БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Брош, Багрилен брош, Бояджийски брош.
Rubia tinctorum L. - чете се „ру́биа тинкто́рум“1.
Родовото име Rubia произхожда от латинската дума „ruber“, която означава „червен“. Наречен е така, тъй като от корените му се получава червена багра2.
Видовото име tinctorum означава „багрилен“3.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие4.
Брошът е многогодишно тревисто растение. Отличителната особеност на вида (и рода) е, че венчето се състои от 5 дяла – при другите близки родове венчето е от 4 дела. Следва подробното описание5:
Коренището дървенисто, червеникаво, дълго, разклонено, във възлите задебелено.
Стъблата пълзящи и катерливи, 1,5-2 м (понякога до 5 метра) дълги, силно разклонени с широки, повече или по-малко изпъкнали ръбове, голи или само във възлите късо влакнести, грапави и лепливи, по ръбовете със здрави кукести шипчета.
Листата приседнали или на къси крилати дръжки, най-често по 4-6 в прешлен, по-рядко до 2 или 7 в прешлен, 30-70 (-115) мм дълги, (3-) 8-25 (-30) мм широки, ланцетни, елиптично ланцетни или продьлговати, във връхната част на стъблото почти кръгли, тънко кожести с ясно мрежесто жилкуване, в основата постепенно стеснени, по ръбовете с 1-2 реда кукести здрави шипчета, последните с широка конична основа или много дребни, раздалечени, слабо закривени; средната жилка тясна, по долната повърхност повече или по-малко изпъкнала, гола, гладка или грапава от къси шипчета.
Съцветието метличесто, пирамидално до широко пирамидално, съставено от многобройни пазвени и връхни полусенници, често в основата с ланцетни или широко ланцетни 5-10 (-15) мм дълги, 3-5 (-8) мм широки присъцветни листчета.
Венчето 5-делно (рядко някои цветове са 4 делни), 3,5-5 (-6) мм в диаметър. Фуниевидно с къса тръбица, дяловете триъгълно ланцетни, постепенно или изведнъж нишковидно заострени със завито навътре връхче. Тичинките с линейни 0,5-0,8 мм дълги прашници. Стълбчето 2-делно с кълбести близалца.
Плодът сочен, 4-6 мм в диаметър; често с едно гнездо (другото неразвито), незрелият червен, с узряването черен.
Цъфти юни-юли.
Храсталаци, дворове, ниви, градини6.
Намиран е в цялата страна от морското равнище докъм 1000 метра надморска височина7, по-често в Източна и Южна България8, но като цяло се среща рядко9.
Карта на общото разпространение на Броша (в зелено е показано естественото разпространение, а в лилаво - където е въведен)10:

Културно растение, отглеждано отдавна заради багрилните свойства на коренището и корените, съдържащи висок процент багрилни вещества с глюкозидна природа. Намира приложение в народната и официалната медицина поради спазмолитичното и диуретичното си действие11.
Брошът в миналото се е използвал за багрене (боядисване) на тъкани. Днес никой не боядисва прежда вкъщи, но яйца за Великден все още се боядисват. Обикновено се използват готови бои, съдържащи изкуствени оцветители, някои от които са доказано вредни, а други съмнителни. Корените от Брош са друга възможност за боядисване на яйца, която е напълно безвредна. Дават наситен и топъл, червен цвят. Следват снимки от опита на съпругата ми Ралица Методиева за боядисване с корени от Брош за Великден 2025 година. На нас резултатът много ни хареса:
Ето така изглеждат изсушените и натрошени корени на Брош:
По време на боядисването:
Боядисаните с корени от Брош яйца:
Високопланинските растения в България
Как да разпознаем (различим) ела, смърч, бор?
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Rubiaceae | Flora of Australia.
3 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
4 Закон за биологичното разнообразие.
5 Анчев, М. 1989. В: Флора на Народна Република България. Том IХ. София.
6 Анчев, М. 1989. Пос. източник.
7 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
8 Анчев, М. 1989. В: Флора на Народна Република България. Том IХ. София.
9 К. Методиев - собствени набюдения.
10 Rubia tinctorum L. | Plants of the World Online | Kew Science.
11 Анчев, М. 1989. Пос. източник.