БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Ниски полухрасти или многогодишни тревисти (понякога катерливи) растения. Стъблата разклонени, четириръби, грапави и лепливи по ръбовете с яки закривени назад шипчета, по-рядко голи, гладки. Листата приседнали или на дръжки, по (2-) 4-8 (-10) в прешлени, прости, целокрайни, продълговати, тясно до широко ланцетни, елиптично ланцетни, широко елиптични или яйцевидни, заострени, в основата стеснени, рядко сърцевидно врязани, с 1 или 3, рядко до 5 основни жилки, с прави или слабо подвити ръбове, последните най-често с кукести шипчета. Съцветието сложно, цимозно, метличесто или гроздовидно, съставено от пазвени и връхни полусенници. Цветовете двуполови, рядко еднополови (двудомни). Чашката редуцирана, от много къси зъбчета или липсва. Венчето 5-делно, пръстеновидно, камбанковидно или фуниевидно, рядко трьбесто фуниевидно, жълтеникаво, жълтозелено, белезникаво или бяло. Тичинките 5, прашниците линейни или елиптични. Яйчникът във всяко гнездо с 1 семепъпка (често едното гнездо неразвито). Стълбчето 2-делно почти до основата, близалцата кълбести или полукълбести. Плодът сочен, костилков, по-рядко почти сух, кълбест, с 1 (другият неразвит), рядко с 2 плодни дяла. Семената с добре развит ендосперм. Кръстосаноопрашвани растения. Размножават се със семена и вегетативно (с коренищни издънки)1.
В България е разпространен 1 вид.
1 Анчев, М. 1989. В: Флора на Народна Република България. Том IХ. София.