БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Струмско еньовче, Македонско еньовче
Galium macedonicum Krendl - чете се „га́лиум мацедо́никум“1. Латинското видово име macedonicum означава „македонски“2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие3.
Струмското еньовче е многогодишно тревисто растение.
Коренът вдървенял, слабо разклонен, без подземни издънки.
Стъблата по няколко, 30-80 см високи, възходящи или изправени, в долната половина с няколко стерилни разклонения, четириръби, голи или късо (0,5-1 mm) четинести; средните междувъзлия 5-8 см дълги.
Листата по 6-8 в прешлен, 10-18 мм дълги, 0 5-1 мм широки, голи, линейни, късо заострени, с прав 2-4 пъти по-къс от ширината на листа осил, с 1 широка, изпъкнала по долната повърхност светла жилка; ръбовете повече или по-малко подвити, недостигащи жилката, грапави от 2-3 реда, насочени напред, къси хиалинни зъбчета; листата в горната третина на стъблото 5-12 мм дълги, 0,5-0,7 мм широки, линейни.
Съцветието метличесто, пирамидално, рехаво, заемащо до 2/3 от дължината на стъблото, с възходящи прави клони с разклонения до V порядък; крайните полусенници без присъцветници.
Цветните дръжки 1,5-6,0 мм дълги, стърчащи, голи.
Венчето 4-5 мм в диаметър, жълтеникаво; дяловете продълговато яйцевидни, на върха силно нишковидно удължени.
Прашниците жълти, при изсъхване почерняващи.
Стълбчето 0,3-0,5 мм дълго, 2-делно до основата.
Орехчетата 1,2-1,5 мм, бъбрековидни, голи с набръчкана повърхност, от тъмнокафяви до почти черни.
Цъфти юни-юли. Плодоноси юли-август4.
По сухи каменисти и песъчливи места на варовити терени в предпланините и планините5.
Карта, показваща естественото разпространение на Струмското еньовче по флористични райони6 (оцветените в зелено):

България, Гърция (северните райони), Северна Македония. Балкански ендемит7.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство „Матком“, София.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Анчев, М. 1989. В: Флора на Народна Република България. Том IХ. София.
5 Анчев, М. 1989. Пос. източник.
6 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
7 Анчев, М. 1989. Пос. източник.