Главеста лазаркиня

Asperula capitata

Снимки на Главеста лазаркиня (Asperula capitata)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Главеста лазаркиня, Старопланннска лазаркння.

Латинско име

Asperula capitata Kit. ex Schult. - чете се "аспе́рула капита́та"¹.

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Главестата лазаркиня е многогодишно тревисто растение. Коренът месест. Коренището тънко, нишковидно, повече или по-малко разклонено. Стъблата по няколко, (5-) 10-20 (-35) см високи, изправени или възходящи, нежни, неразклонени или слабо разклонени, с 4 добре изразени ръбове, късо влакнести в основата, в останалата част голи. Листата по (5-) 6 в прешлен, 15-25 (-30) мм дълги, (0,5-) 1-1,5 мм широки, линейно ланцетни, постепенно заострени, с 1 жилка, с подвити до 1/3 от ширината на листа ръбове, най-долните късо влакнести, останалите голи. Съцветието късо, метличесто с 1-2 разклонения. Цветовете приседнали в полусенници; събрани в главести съставни съцветия, в основата с обвивка от 3-6 мм дълги, линейно ланцетни голи присъцветници. Венчето 4-делно, 4,5-7 мм дълго, фуниевидно или тясно фуниевидно, червеникаволилаво, голо, тръбицата 3-4,5 мм дълга, дяловете 1,5-2,5 мм, с късо обърнато навътре връхче. Тичинките с 0,5-0,6 мм дълги дрьжки, прашниците 0,7-0,8 мм, продълговати, жълтеникави. Стълбчето излиза над венечната тръбица, близалцата кълбести. Орехчетата около 1,5 мм, кълбести, голи, гладки. Цъфти юли-август².

Местообитание

По варовити скалисти места, в скалните пукнатини, в планините³.

Разпространение в България

Средна Стара планина, Западни гранични планини, Беласица, от 1500 докъм 2000 метра надморска височина⁴.

Общо разпространение

България и Румъния (Южни и Източни Карпати)⁵.

Вижте също

Високопланинските растения в България

Еволюционната теория е лъжа!

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Източници на информация

1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

2 Анчев, М. 1989. В: Флора на Народна Република България, том IX, изтаделство на БАН.

3 Анчев, М. 1989. Пос. източник.

4 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

5 Анчев, М. 1989. Пос. източник.

Asperula capitata in English