БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Върболистен тъжник, Върболистна спирея, Чибук.
Spiraea salicifolia L. - чете се "спире́а салицифо́лиа"1. Видовото име salicifolia означава "върболистен"2.
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие. Тази защита се отнася само за естествените находища на вида, но не и за култивираните растения3.
В Червена книга на Република България видът е категоризиран като "критично застрашен" (Critically Endangered) - последната категория преди "изчезнал"4. В същия източник, като заплахаи за вида са посочени:
"селищното развитие, туризмът, промените в режима на ползване на не селскостопански земи, засушаването и ограниченото разпространение."
За опазването на вида е създадена защитена местност "Чибуците", в границите на която попада част от популацията на вида.
Листопаден храст висок до 2 метра. Листата са 4-8 cm дълги и 1-2 cm широки, отдолу неокосмени. Съцветията са 4-12 cm дълги, връхно разположени, метлицовидни, развиващи се в края на дълги облистени леторасли, израстващи от основата на храста или от стари, рядко двегодишни клонки. Цъфти юни-юли5.
Среща се по песъчливи, влажни и на места мочурливи почви, край бреговете на Доспатска река. Представен с една популация, която заема площ под 1 km2 и около 500–800 възрастни индивида6.
В България естествено разпространен е единствено край град Сърница, където находището му се охранява в защитена местност "Чибуците". Като декоративно растение се отглежда в цялата страна7.
Централна и Източна Европа, Азия (Западен Сибир, Усурийска област, о. Сахалин, Монголия), Северозападна Америка8.
Върболистният тъжник е с високи декоративни качества и се използва в озеленяването9.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Десислава Сопотлиева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
5 Маркова, М. 1973. Флора на Н. Р. България, том V, София.
6 Десислава Сопотлиева. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ.
7 К. Методиев.
8 Десислава Сопотлиева. 2015 - пос. източник.
9 К. Методиев.