Лечебна динка

Sanguisorba officinalis

Снимки
Sanguisorba officinalis Sanguisorba officinalis Sanguisorba officinalis
снимка 1 снимка 2 снимка 3
Особености на вида
Българско наименованиеЛечебна динка
Латинско наименованиеSanguisorba officinalis L. - чете се "сангвизорба официналис"
Природозащитен статут и заплахиВидът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Описание и разпознаванеМногогодишно тревисто растение с дебело коренище и с единични, в горната си част слабо разклонени ребристи стъбла, високи до 1 m. Листата нечифтоперести, приосновните дълги до 30 cm, на дълга дръжка, обикновено с 7-25 листчета, приседнали, с продълговато елиптична или яйцевидна форма, при основата сърцевидни, на върха закръглени, дълги 1,5-6 cm, широки 1-2,5 cm, напилено назъбени, напълно голи като стъблото. Цветовете са двуполови, събрани в овални или късо цилиндрични главички, дълги 15-30 mm, тъмночервени, до почти черни. Венчето липсва. Чашката венчевидна, с 4 листчета. Тичинките 4 или повече. Плодовете затворени във втвърдяваща се 4-стенна чашечна тръбица Цъфти юни-септември [Китанов, Б. 1987. Разпознаване и събиране на билки. София].
МестообитаниеВлажни ливади и пасища [Делипавлов & кол., 2003].
Разпространение в БългарияУстановен е в следните флористични райони: Стара Планина (западна и средна), Знеполски район, Витошки район, Западни гранични планини, Рила и Родопи (западни и средни); от 800 до 2000 m надморска височина.
ЗначениеДинката е лечебно и дъбилно растение [Делипавлов & кол., 2003].
Употребяема част (дрога)Корени и коренище от динка - Radix et Rhizoma Sanguisorbae [Китанов, 1987].
Време и начин на бране на дрогатаКорените и коренищата се изваждат през есента, след узрялане на семената [Китанов, 1987].

Начало > Семейства > семейство Розоцветни > род Динка > Лечебна динка

© 2009 BGflora.net

ban