Лечебна динка.
Sanguisorba officinalis L. - чете се "сангвисорба официналис".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение с дебело коренище и с единични, в горната си част слабо разклонени ребристи стъбла, високи до 1 m. Листата нечифтоперести, приосновните дълги до 30 cm, на дълга дръжка, обикновено с 7-25 листчета, приседнали, с продълговато елиптична или яйцевидна форма, при основата сърцевидни, на върха закръглени, дълги 1,5-6 cm, широки 1-2,5 cm, напилено назъбени, напълно голи като стъблото. Цветовете са двуполови, събрани в овални или късо цилиндрични главички, дълги 15-30 mm, тъмночервени, до почти черни. Венчето липсва. Чашката венчевидна, с 4 листчета. Тичинките 4 или повече. Плодовете затворени във втвърдяваща се 4-стенна чашечна тръбица Цъфти юни-септември[1].
Влажни ливади и пасища[2].
Установен е в следните флористични райони: Стара Планина (западна и средна), Знеполски район, Витошки район, Западни гранични планини, Рила и Родопи (западни и средни); от 800 до 2000 m надморска височина[3].
Динката е лечебно и дъбилно растение[4].
Корени и коренище от динка - Radix et Rhizoma Sanguisorbae.
Корените и коренищата се изваждат през есента, след узрялане на семената[5].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Китанов, Б. 1987. Разпознаване и събиране на билки. София.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[4] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
[5] Китанов, Б. 1987. Пос. източник.