Малина.
Rubus idaeus L. - чете се "рубус идеус".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Малината е храст, висок до 1,5 m. Стъблата са изправени, през първата си година тревисти, безплодни, а през втората вдървеняват и дават цветоносни клонки. Шипчетата по стъблото са тънки, игловидни или конусовидни, най-често тъмночервени. Листата са последователни, тройни или перести с 5 до 7 листчета, назъбени, към върха заострени, отгоре са зелени, голи, отдолу прилегнало, сребристо влакнесто наплъстени. Цветовете са двуполови, събрани в облистени гроздовидни съцветия в пазвите на горните листа. Чашелистчетата са 5, яйцевидно ланцетни, дълго заострени, при плодовете извити назад или леко разперени. Венчелистчетата са 5, бели, тясно обратно яйцевидни, 5-6 mm дълги. Тичинките са многобройни. Плодът е сборен, с изпъкнало, кухо, влакнесто цветно легло и многобройни червени костилкови плодчета[1]. Цъфти през месеците май - август.
Малината се различава най-лесно от другите видове от род Къпина по листата. При Малината листата са тройни или перести, докато при другите видове са дланевидни.
Расте в храсталаци и просветлени гори, в сечища, по сипеи, каменисти склонове[2], край горски пътища[3].
Карта показваща естественото разпространение на Малината по флористични райони (оцветените в сиво)[4]:
Между 100 и 2200 метра надморска височина[5].
Овощно, хранително, витаминозно, лечебно и медоносно растение[6].
Плодовете съдържат захари, органични киселини, витамин С, каротен и други[7].
За лечебни цели се използват листата (Foilum Rubi idaei) и плодовете. Листата имат адстрингетно (затягащо), противовъзпалително и антивирурсно действие. Използват се при стомашно-чревни заболявания (катари, диарии, колики, хиперацидитет) и външно за плакнене на устата и за гаргара при възпалителни процеси на устната кухина[8].
Пресните плодове се използват като витаминозно, общоукрепващо и тонизиращо средство, а изсушените като потогонно, температуропонижаващо и при възпаление на горните дихателни пътища[9].
Прилага се под формата на запарка (1 супена лъжица изсушени листа или плодове в 250 ml вряща вода), която се прецежда и се изпива като чай[10].
За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Бабинки, Тутиника (Софийско)[11].
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
[1] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
[2] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
[3] К. Методиев - лични наблюдения.
[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[5] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[6] Делипавлов Д., И. Чешмиджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[7] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
[8] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
[9] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
[10] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
[11] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.