БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Малина

Rubus idaeus

Снимки на Малина (Rubus idaeus)

Rubus idaeus Rubus idaeus Rubus idaeus Rubus idaeus Rubus idaeus Rubus idaeus Rubus idaeus Rubus idaeus

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Българско име

Малина.


Латинско име

Rubus idaeus L. - чете се "рубус идеус".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Малината е храст, висок до 1,5 m. Стъблата са изправени, през първата си година тревисти, безплодни, а през втората вдървеняват и дават цветоносни клонки. Шипчетата по стъблото са тънки, игловидни или конусовидни, най-често тъмночервени. Листата са последователни, тройни или перести с 5 до 7 листчета, назъбени, към върха заострени, отгоре са зелени, голи, отдолу прилегнало, сребристо влакнесто наплъстени. Цветовете са двуполови, събрани в облистени гроздовидни съцветия в пазвите на горните листа. Чашелистчетата са 5, яйцевидно ланцетни, дълго заострени, при плодовете извити назад или леко разперени. Венчелистчетата са 5, бели, тясно обратно яйцевидни, 5-6 mm дълги. Тичинките са многобройни. Плодът е сборен, с изпъкнало, кухо, влакнесто цветно легло и многобройни червени костилкови плодчета[1]. Цъфти през месеците май - август.

Малината се различава най-лесно от другите видове от род Къпина по листата. При Малината листата са тройни или перести, докато при другите видове са дланевидни.


Местообитание

Расте в храсталаци и просветлени гори, в сечища, по сипеи, каменисти склонове[2], край горски пътища[3].


Разпространение в България

Карта показваща естественото разпространение на Малината по флористични райони (оцветените в сиво)[4]:

Rubus idaeus

Между 100 и 2200 метра надморска височина[5].


Значение

Овощно, хранително, витаминозно, лечебно и медоносно растение[6].

Плодовете съдържат захари, органични киселини, витамин С, каротен и други[7].

За лечебни цели се използват листата (Foilum Rubi idaei) и плодовете. Листата имат адстрингетно (затягащо), противовъзпалително и антивирурсно действие. Използват се при стомашно-чревни заболявания (катари, диарии, колики, хиперацидитет) и външно за плакнене на устата и за гаргара при възпалителни процеси на устната кухина[8].

Пресните плодове се използват като витаминозно, общоукрепващо и тонизиращо средство, а изсушените като потогонно, температуропонижаващо и при възпаление на горните дихателни пътища[9].

Прилага се под формата на запарка (1 супена лъжица изсушени листа или плодове в 250 ml вряща вода), която се прецежда и се изпива като чай[10].



Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Бабинки, Тутиника (Софийско)[11].


Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България



Източници на информация

[1] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.

[2] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.

[3] К. Методиев - лични наблюдения.

[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

[5] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

[6] Делипавлов Д., И. Чешмиджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[7] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.

[8] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.

[9] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.

[10] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.

[11] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.



Rubus idaeus in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2018 BGflora.net

ban