Лежащ очиболец

Potentilla supina

Снимки на Лежащ очиболец (Potentilla supina)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Лежащ очиболец.

Латинско име

Potentilla supina L. - чете се "потенти́ла супи́на"¹. Видовото име supina означава "полегнал по гръб, проснат"².

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Лежащият очиболец е едногодишно или двугодишно тревисто растение. Цветоносните стъбла 40 см високи, полегнали или възходящи, рядко изправени. Листата нечифтоперести; приосновните и долните стъблови листа с дълги дръжки, с 5-11 листчета, горните стъблови листа и тези в съцветието (малко по-дребни) с по-къси дръжки или почти приседнали, често тройни. Листчетата сравнително еднакво големи, 8-20 мм дълги и 15 мм широки продълговати или обратно яйцевидни с клиновидна основа. Цветовете до 10 мм в диаметър; цветните дръжки средно дълги, леко влакнести, след прецъфтяването извити надолу. Чашелистчетата влакнести, след прецъфтяване често малко увеличени; външните триъгълно ланцетни до продълговато ланцтни, почти еднакво дълги с вътрешните, последните ланцетни до обратно яйцевидни, остри. Венчелистчетата 2,5-3 мм дълги, обратно яйцевидни до обратно сърцевидни, в основата с нокът, врязани на върха, почти еднакво дълги или много по-къси от чашелистчетата, непокриващи се с краищата си, жълти. Цъфти юни-септември³.

Местообитание

По влажни и песъчливи места в равнините и предпланините⁴.

Разпространение в България

Според литературни данни, видът е установен във флористичните райони: Дунавска равнина, Североизточна България, Предбалкан, Западна Стара Планина, Знеполски район, Пирин, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, Северно Черноморско крайбрежие; растящ от 150 до 1000 м надм. височина⁴. Растенията показани на снимките тук растяха в Западни Родопи на надморска височина 1520 метра надморска височина⁵.

Общо разпространение

Южна, Централна и Източна Европа, на север до Югозападна и Централна Азия, Южна Африка, Северна Америка⁶.

Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Високопланинските растения в България

Източници на информация

1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.

2 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

3 Маркова, М. 1973. В: Флора на Народна Република България, том V, Издателство на БАН, София.

4 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.

5 К. Методиев - наблюдение от 5 юни 2022 г. край язовир "Голям Беглик", Западни Родопи.

6 Маркова, М. 1973. Пос. източник.

Potentilla supina in English