Хайналдианово прозорче

Potentilla haynaldiana

Снимки на Хайналдианово прозорче (Potentilla haynaldiana)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Хайналдианово прозорче, Хайналдианов очиболец.

Латинско име

Potentilla haynaldiana Janka - чете се "потенти́ла хаиналдиа́на"¹.

Видът е описан от австроунгарския ботаник Виктор Янка (Victor von Janka, 1837—1890), а е наречен на австроунгарския кардинал и ботаник Лайош Хайналд (Lajos Haynald, 1816-1891)².

Природозащитен статут и опазване

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Хайналдиановото прозорче е многогодишно тревисто растение.

Коренищата многоглавести, люспести.

Цветоносните стъбла (8) 10-50 см високи, изправени или възходящи, с копринести, дълги, разперени власинки и между тях обилни къси жлези.

Приосновните листа с дълги дръжки, дланевидни със 7 (5) листчета; стъбловите на по-къси дръжки, дланевидни с 5 листчета или тройни; дръжките с копринести, дълги разперени власинки и между тях с обилни къси жлези; листчетата 3-10 мм широки и 15-30 мм дълги, приседнали, в основата клиновидни, продълговати или продълговато-ланцетни, на върха закръглени, рядко заострени, от основата или от средата назъбени с 2-12 зъбци от всяка страна, отгоре наситено зелени с единични къси четинки, отдолу сиви, плътно копринесто влакнести.

Прилистниците ланцетно-триъгълни, дълго заострени, сраснали в основата с листната дръжка, цели, ципести, кафеникави (включително и най-горните).

Цветовете 10-15 мм в диаметър; цветните дръжки къси, влакнести и жлезисти. Чашелистчетата с копринести, дълги, разперени власинки и между тях обилни къси жлези; външните тясно линейно ланцетни, заострени, по-тесни и около 1/2 по-дълги от вътрешните; последните триъгълно ланцетни или триъгълно яйцевидни, заострени.

Венчелистчетата 5-7 мм дълги, продълговати или продълговато линейни, тъпи или леко врязани на върха, по-къси от вътрешните чашелистчета, бели.

Тичинките 20, с къси, ненадвишаващи цветното легло голи или в основата слабо влакнести дръжки и дребни, продълговати прашници.

Цветното легло почти сферично, силно влакнесто.

Яйчниците изцяло дълго влакнести. Стълбчетата нишковидни, почти връхни, по-дълги от зрелите яйчници, със заострени близалца.

Орехчетата продълговато яйцевидни, кафявожълти.

Цъфти юли-септември³.

Местообитание

Скалисти места в планините.⁴.

Разпространение в България

В планините Западна и Средна Стара планина, Люлин, Осоговска планина, Пирин, Рила, Западните и Средните Родопи, от 1400 докъм 2800 метра надморска височина⁵.