Пълзящо омайниче.
Geum reptans L. - чете се "ге́ум ре́птанс"[1]. Видовото име réptans означава пълзящ, от което е изведено и българското име[2].
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Пълзящото омайниче е многогодишно тревисто растение. Коренището вдървеняло, дълго, цилиндрично, дебело, неразклонено, хоризонтално, полегато или изправено, гъсто покрито с остатъци от изсъхнали листа, с корени само в долната част, на върха завършва с розетка от листа, от пазвите на които излизат много дълги пълзящи надземни издънки, стигащи до 100 см дължина. Цветоносните стъбла 3—15 (—20) см високи, най-често многобройни, изправени, по-рядко приповдигащи се, неразклонени, едноцветни, с прости власинки и жлези. Приосновните листа дълбоко пересто изрязани или перести, покрити с прости власинки и жлези; връхното листче ромбично или почти квадратно, в основата широко клиновидно, често съединено с най-горните странични листчета, дълбоко 3—5-делно с целокрайни или назъбени дялове; страничните листчета от два типа: по-едри 4-6 двойки — широко обратно яйцевидни, обикновено дълбоко нарязани с тъпи продълговати дялове, най-горните с размери почти колкото връхното листче, към основата постепенно издребняващи - и разположени между тях много по-дребни, целокрайни или назъбени малки листчета. Прилистниците сраснали до върха с разширената основа на листните дръжки. Листата на надземните пълзящи издънки много по-дребни, раздалечени, пересто изрязани, с ланцетни до широко ланцетни целокрайни или едро назъбени дялове. Листата на цветоносните стъбла обикновено 1-2 см дълги, изрязано назъбени, с широко ланцетни целокрайни прилистници. Цветовете единични, връхни, изправени, 3-4 см в диаметър. Чашката двойна; вътрешните чашелистчета 5—8, дълги 10—14 мм, ланцетни до широко ланцетни, отгоре разпръснато, отдолу обилно влакнести, кафявочервеникави; външните чашелистчета линейно ланцетни, почти 2 пъти по-къси от вътрешните, обилно влакнести от двете страни. Венчелистчетата 5—8, 14—20 мм дълги, продълговато обратно яйцевидни или яйцевидно продълговати, в основата с късо нокътче, на върха често изрязани, яркожълти. Плодчетата многобройни, (2,5—3—4м дълги и 0,5—1мм широки, продълговато обратно яйцевидни, влакнести. Стълбчетата 15—20 (-25) мм дълги, 4 6 пъти по-дълги от плодчетата, цели, без съчленение, пересто влакнести с дълги до 3 мм власинки. Цъфти юли - август[3].
Пълзящото омайниче се различава от близкия вид Планинското омайниче по това, че образува пълзящи надземни издънки и че връхното листче на листа е с почти същата големина, като на тези под него, докато Планинското омайниче не образува издънки и връхното листче при неговите листа е много по-голямо от листчетата под него.
Из скални сипеи, каменливи поляни и пукнатини на скали в алпийския пояс[4].
В планините Пирин и Рила, от 2300 до 2900 метра надморска височина[5].
Централна и Югоизточна Европа (Алпите, Карпатите, Татрите, планините на Северна Албания и Черна гора)[6].
Цъфти с красиви едри жълти цветове. Особено красиви са влакнестите плодове, които все още не сме успели да заснемем, но техни снимки лесно могат да бъдат открити в мрежата от нашите любознателни читатели[7].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
[3] Асенов Ив. 1973. Флора на Народна Република България, том V, Издателство на БАН, София.
[4] Асенов Ив. 1973. Пос. източник.
[5] Асенов Ив. 1973. Пос. източник.
[6] Асенов Ив. 1973. Пос. източник.
[7] К. Методиев.