Меколистно омайниче.
Geum molle Vis. & Pancic. - чете се "ге́ум мо́ле".[1] Видовото име molle означава "мек, нежен", от което е изведено и българското име.[2]
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Меколистното омайниче е многогодишно тревисто растение, което достига височина 30-40 cm, без издънки. Стълбчетата на плодника съчленени, съставени от две членчета. Цветовете жълти, изправени, с диаметър 1,5-2 cm. Венчелистчетата широкоелиптични, ясно вдлъбнати на върха, по-дълги от чашелистчетата.[3]
Ливади, поляни, пасища[4].
Стара планина (западна и средна), Знеполски район, Витоша, Осогово, Пирин, Рила, Западни Родопи; от 1000 до 1800 метра надморска височина.[5]
България, Гърция, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина и Италия.[6]
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
[3] Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Делипавлов & кол. 2003. Пос. източник.
[5] Делипавлов & кол. 2003. Пос. източник.
[6] Kurtto, A. (2009): Rosaceae (pro parte majore). In: Euro+Med Plantbase - the information resource for Euro-Mediterranean plant diversity (CC BY-SA 3.0). - посетен на 17 март 2021 г.
[7] Антоанета Петрова. 2015. Пос. източник.
[8] Alexander Fateryga, Anton Popovich, Valentina Fateryga, Karel Kreutz. 2020. Geum molle (Rosaceae) in Russia. Nature Conservation Research. Заповедная наука 2020. 5 (Suppl.1).
[9] К. Методиев.