БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Ливадно орехче

Filipendula vulgaris

Снимки на Ливадно орехче (Filipendula vulgaris)

Filipendula vulgaris Filipendula vulgaris Filipendula vulgaris Filipendula vulgaris Filipendula vulgaris

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Ливадно орехче, Отвратниче.


Латинско име

Filipendula vulgaris Moench - чете се "филипеднула вулгарис". Известен е и с името Filipendula hexapetala.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Ливадното орехче е многогодишно тревисто растение с късо коренище и корени с вретеновидни или сферични грудкови задебелявания. Стъблата са 30-80 cm високи, изправени, най-често неразклонени, плитко набраздени, голи или с редки власинки. Листата са нечифтоперести, отдолу по жилките с меки власинки. Приосновните листа са с 8-25 двойки големи листчета и между тях по една двойка много дребни листчета; големите листчета са до 2 cm дълги, продълговати, дълбоко назъбени до пересто наделени. Стъбловите листа са подобни, но са по-дребни и с по-малък брой листчета. Съцветията са многоцветни, връхни, метлицовидни, 3-10 cm дълги. Цветовете са 8-14 mm в диаметър. Чашелистчетата са 5, по-рядко 6, след прецъфтяване извити назад. Венчелистчетата са най-често 6 (по-рядко 5), 5-9 mm дълги, продълговато-обратно яйцевидни с къс нокът, бели или бледорозови. Тичинките са многобройни. Плодът е сборен от няколко едносеменни 3-4 mm дълги, влакнести мехунки. Цъфти май - юли[1].


Местообитание

Расте из ливадите и по тревисти места главно в равнините, но също в предпланините и планините докъм 1400 метра надморска височина[2].


Разпространение в България

Разпространен е в цялата страна от морското равнище докъм 1400 метра надморска височина[3].


Общо разпространение

Европа и Югозападна Азия. Пренесено в Северна Америка[4].


Значение

Ливадното орехче е лечебно и декоративно растение.


Употребяема част за лечебни цели (билка)

Грудка от ливадно орехче - Tuber Filipendulae.

Цвят от ливадно орехче - Flos Filipendulae.


Време и начин на бране на билката

Грудка от ливадно орехче - събира се през пролетта (април-май) при развитие на първите листа или през есента (септември-октомври) след узряване на плодовете и увяхване на листчета. С права лопата или копач се изкопават коренищата заедно с грудковидно задебелените корени. Да се внимава да не се нараняват грудките, тъй като при сушене почерняват и се влошава качеството на билката. Поставя се в торби, кошове, кошници и се пренасят до преработвателния пункт[5].

Цвят на ливадно орехче - през лятото (май-юли) по време на начален и пълен цъфтеж. Събирането се извършва в сухо, по възможност слънчево време, след вдигане на росата. С остър нож или ножица се отрязват целите съцветия заедно с къса (до 3 cm) част от общата дръжка. Не трябва да се събират съцветия, в които голяма част от цветовете са прецъфтели или има образувани плодове. Съцветията, без да се мачкат, се поставят рехаво с върховете в една посока в плитки кошници или други подходящи съдове - да не се допуска запарване[6].


Начин на сушене на билката

Грудките от ливадно орехче се измиват бързо в студена течаща вода на малки порции, за да не остават продължително време във водата, тъй като започва извличане на биологично активните вещества. След отцеждане се почистват кухите, загнили и повредени грудки, части от корени и др. примеси. Разстилат се на пласт (3-5 cm) върху рамки, стелажи или постелки в проветриви помещения или под навеси. В процеса на сушене най-малко 2-3 пъти се разбъркват и обръщат. Сушенето може да започне за няколко часа на слънце върху добре почистени площадки и след това се досушават в проветриви помещения. Билката е изсушена, когато по-дългите грудки при огъване се чупят, а по-дребните се режат трудно. При използване на сушилни температурата не трябва да е по висока от 50°C[7].

Събраните съцветия от ливадно орехче се почистват от примеси от други растения и от нападнатите от болести и вредители. След това се разстилат на еднослоен пласт върху рамки, стелажи или постелки в сухи проветриви помещения. Не трябва да се разбъркват. Добре изсушени са, когато цветовете при стриване се разпрашават [8].


Химичен състав на билката

Подобно на Блатен тъжник - Filipendula ulmaria[9].


Лечебно действие и приложение

Подобно на Блатен тъжник - Filipendula ulmaria[10].



Други български имена

За този вид са известни още следните народни имена: Диви кошнички; Друмиче; Живица; Живиничав бурен; Клинава трева (Горна Оряховица); Кошнички; Ливадник; Моминска китка; Мъжка клинава трева; Орешко; Орехче (Ст. Загора, Ловеч); Орехчи; Орешец; Отвратниче; Отвратничи (В. Търново); Отврат (В. Търново); Отврътничи (В. Търново); Отврът (В. Търново); Сарадживче; Сараджиче; Срамежливче; Скрофулче; Срамниче; Увисналолистний ливадник; Увиснал ливадник; Урехчи (В. Търново); Тъжник[11].


Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[2] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.

[3] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.

[4] Маркова, М. 1973. В: Флора на НР България, том V, София.

[5] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[6] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.

[7] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.

[8] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.

[9] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.

[10] Асенов & кол., 1998. Пос. източник.

[11] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник, София.


Filipendula vulgaris in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2014 - 2018 BGflora.net