Блатен тъжник

Filipendula ulmaria

Снимки на Блатен тъжник (Filipendula ulmaria)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Блатен тъжник, Брястолистно орехче, Отвратниче.

Латинско име

Filipendula ulmaria (L.) Maxim. - чете се "филипендула улмариа".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие. При събирането му за лечебни цели да се оставят 1/3 от развитите растения, за да се осигури семенно размножаване.

Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение с хоризонтално разклонено коренище. Стъблата са високи 1-2 m, изправени, прости или разклонени, голи или влакнести. Листата са нечифтоперести с 2-5 двойки големи (2-8 cm дълги) яйцевидно продълговати до яйцевидни, врязано напилени и между тях няколко двойки много по-дребни остро назъбени листчета; връхното листче е дланевидно, 3-5 делно. Съцветията са многоцветни, гъсти, метлицовидни, 5-25 cm дълги. Цветовете са 6-8 mm в диаметър. Чашелистчетата 5, около 1 mm дълги, след прецъфтяване извити назад. Венчелистчетата са 5, по-рядко 6, жълтеникавобели. Тичинките са два пъти по-дълги от венчелисчетата. Плодът е сборен от няколко едносеменни, 3-4 mm дълги, кафяви, спирално извити, голи мехунки. Цъфти юли-август^[1].

Местообитание

Гори и храсталаци^[2].

Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Стара Планина (западна и средна), Софийски район, Родопи, Западни гранични планини, Пирин, Рила, Средна гора (източна) и Витошки район. От 400 до 2300 метра надморска височина^[3].

Общо разпространение

Европа, Югозападна и Средна Азия^[4].

Значение

Блатения тъжник е лечебно, дъбилно и декоративно растение.

Употребяема част за лечебни цели (билка)

Стрък от блатен тъжник - Herba Filipendula ulmariae.

Време за бране на билката

През лятото (юли-август) по време на начален и пълен цъфтеж^[5].

Начин за бране на билката

Брането се извършва в сухо, слънчево време. Със сърп или остър нож се изрязват облистените цветоносни стъбла с дължина 25-30 cm от върха и към тях се прибавят зелените и непроменени листа от неотрязаната част. Не трябва да се берат прецъфтели стръкове^[6].

Първична преработка на билката

Събраната билка се почиства от примеси. Веднага се разстила рехаво на едноредов пласт върху рамки, стелажи или постелки в силно проветриви помещения или под навеси. Не се допуска сушене на слънце. На по-дебел пласт и при слабо проветрение билката лесно почернява. В началото, докато стръковете завяхнат се обръщат 1-2 пъти. След това не се обръщат за да не се оронят цветовете. Билката е суха когато стъблата при огъване се чупят^[7].

Съдържание на билката

Билката съдържа фенолния гликозид гаултерин с агликон метилсалицилат, изосалицин и спиреин; салицилалдехид и други^[8].

Лечебно действие и приложение

Блатният тъжник се използва като противоревматично и диуретично средство. Вътрешно се прилага като запарка при асцит и други отоци, плеврит и пясък в бъбреците, при ревматизъм и подагра. Прилага се и външно при ревматизъм и кожни обриви. Притежава известно потогонно действие и се използва при простудни заболявания^[9].

Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Високопланинските растения в България

Източници на информация

[1] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[2] Делипавлов & кол. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[3] Делипавлов & кол. 2003. Пос. източник.

[4] Маркова, М. 1973. Флора на Н. Р. Бълграия, том V, София.

[5] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

[6] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

[7] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

[8] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

[9] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Пос. източник.

Filipendula ulmaria in English