БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Сребърник

Dryas octopetala

Снимки на Сребърник (Dryas octopetala)

Dryas octopetala Dryas octopetala Dryas octopetala Dryas octopetala Dryas octopetala Dryas octopetala Dryas octopetala Dryas octopetala

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Сребърник.


Латинско име

Dryas octopetala L. - чете се "дриас октопетала".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Растителните съобщества, които Сребърникът формира, под името Планински съобщества от сребърник (Dryas octopetala) са включени в Червена книга на Република България - том 3[1]. Тези съобщества са подтип на природно местообитание 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества - предмет на опазване на Директивата за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО), съответно се предмет на опазване на защитените зони от мрежата "Натура 2000" в България.


Описание и разпознаване

Сребърникът е дребно вечнозелено храстче. Стъблата до 50 см дълги и до 1 см в диаметър, силно разклонени, полегнали, пълзящи, вдървенели, кафяво червени, гъсто облистени, в основата покрити с остатъци от листни дръжки и сухи листа, образуващи гъсти туфи, завършващи с изправени цветоносни клонки или стерилни листни розетки. Листата 7—30 мм дълги и 2-10 мм широки, 2-3 пъти по-дълги, отколкото широки, яйцевидни, яйцевидно продълговати до продълговати или елиптични до продълговато елиптични, в основата повече и по-малко сърцевидни, на върха тъпи или заострени, завити надолу и едро тъпо назъбени, от всяка страна с по 4-10 насочени напред зъбци; листата отгоре тъмнозелени, лъскави, набръчкани с повече или по-малко вдлъбната мрежа от жилки, голи или по главната жилка, а понякога и по цялата повърхност слабо влакнести; отдолу гъсто бяло или сиво наплъстени, а по главната жилка с редки, дебели, кафяви, пересто разклонени власинки, понякога обаче и без власинки от този род; листните дръжки дълги колкото листната петура или 1,5, много рядко до 2 пъти по-къси от нея, бяло наплъстени, с примес от кафяви власинки. Прилистниците тесни, кафяви, по края влакнести. Цветоносният стрък по време на цъфтежа 1,5—10 см дълъг, при плодовете удължен до 15 см, повече или по-малко гъсто наплъстен и с редки или гъсти чернопурпурни жлези. Прицветниците дълги, шиловидни, влакнести. Цветовете единични (1,5-) 2-4 см в диаметър. Хипантият с чашелистчетата 7-12 мм дълъг с гъсти, дълги, чернопурпурни жлезисти власинки, примесени с прости бели власинки. Чашелистчетата са 7-8 на брой (по-рядко от 6 до 10), линейно ланцетни или продълговати, тъпи или остри, с чернопурпурни жлезисти власинки. Венчелистчетата са 7—8 на брой (по-рядко от 6 до 10), бели, 1,5 пъти по-дълги от чашелистчетата, обратно яйцевидно продълговати, 7-17 мм дълги и 3,5-7 мм широки. Тичинките многобройни. Плодниците многобройни, продълговато яйцевидни. Плодът апокарпен. Запазващите се при плодовете стълбчета до 4 см дълги. Семената 2,5-4 мм дълги. Цъфти юни-август[2].


Местообитание

В алпийския пояс на Рила и Пирин (на сходни места расте и на Славянка, макар и на по-малка надморска височина), расте на много ограничени площи при екологичните условия - твърде неблагоприятни за развитие на растения. Скалната основа е варовикова, почвите са плитки и скелетни. Локализирани са в билни участъци, изложени на силни ветрове, или по склонове на циркуси, където се натрупва много сняг и вегетационният период е доста кратък. В Средна Стара планина съобществата на Сребърника се намират между 1600 и 1700 m надм. вис. върху билни части и склонове с голям наклон. Изложени са на силни ветрове, но на сравнително добре развити почви на места със скални излази[3].


Биологични особености

Сребърникът се размножава само чрез семена. Вегетативно размножаване не се наблюдава, макар че при по-големите туфи на растението се наблюдава вкореняване на клонките, но дори и в тези случаи допълнителното вкореняване не може да поддържа ново растение в случай, че връзката с главния корен бъде прекъсната или той загине[4]. При Сребърника цветовете му следват движението на слънцето в небето - т. е. те са винаги насочени към слънцето. Това явление е известно като хелиотропизъм. Изследване в Швеция е показало, че това въртене на цветовете към слънцето осигурява по-висока температура в цвета, което от своя страна води до по-бързо образуване на семена в плодниците, а и самите семена от тези цветове са по-тежки, в сравнение с цветовете, които са засенчени[5].


Разпространение в България

В планините Рила, Пирин, Славянка и Средна Стара планина - между 1570 и 2800 m надм. височина[6].


Общо разпространение

В арктическите части и планините на Европа, Северна Америка и Азия[7].

Карта на общото разпространение на Сребърника[8]:

Dryas octopetala

Както се вижда от картата, това храстче расте в силно отдалечени от България територии, като Аляска, Скалистите планини, остров Гренландия, Исландия, островите Свалбард, Новая Земля, Камчатка и прочие.


Произход и значение на българското име

Българското име на растението "Сребърник" произлиза от сребристо бялата долна повърхност на листата[9].


Произход и значение на латинското име

Родовото име Dryas идва от гръцката дума Δρυάς (дриас), която е единствено число на думата Δρυάδες - това е името на три нифми покровители на дъбовете според гръцката митология, а тяхното име пък произхожда от старогръцката дума за дъб - δρυς[10]. Смята се, че това име на растението е дадено от Карл Линей поради това, че листата на Сребърника наподобяват на дъбовите[11].

Видовото име octopetala означава "осмо-венчелистен", поради това, че цветовете на растението са най-често с осем венчелистчета[12].



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

[1] Веска Русакова. 2015. Планински съобщества от сребърник (Dryas octopetala). В: Бисерков, В и др. (ред). 2015. Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания. БАН & МОСВ, София.

[2] Асенов, Ив. 1973. В: Флора на Народна Република България. Том V, София.

[3] Русакова, В. 2015. Пос. източник.

[4] Dryas octopetala - THE FLORA OF SVALBARD.

[5] Mountain Avens (Dryas octopetala) - U.S. FOREST SERVICE.

[6] Русакова, В. 2015. Пос. източник.

[7] Асенов, Ив. 1973. Пос. източник.

[8] Ninjatacoshell/Wikimedia, използвана под лиценз CC BY-SA 4.0.

[9] Ружа Крушева, Радомир Първанов. 1978. Албум на защитени и редки растения. Земиздат. София.

[10] Dryad - Wikimedia.

[11] Ружа Крушева, Радомир Първанов. 1978. Албум на защитени и редки растения. Земиздат. София.

[12] К. Методиев.


Dryas octopetala in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2020 BGflora.net