БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Мочурен петолистник, Мочурно прозорче, Мочурен очиболец.
Comarum palustre L. - чете се „кома́рум палу́стре“1.
Видовото име palustre на латински означава „блатен, мочурен“, „растящ в блатиско място“2.
Често се среща и под името Potentilla palustris.
Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона с името Мочурно прозорче (Potentilla palustris)3. За защитените от този закон растения, съгласно чл. 40, е забранено „брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение“, както и „притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри“. Тези забрани се отнасят за „всички жизнени стадии от развитието на растенията“.
Мочурният петолистник е полухраст.
При развитието на растението главният корен отмира, вторичните корени до 80 см дълги, вдървенели, кафявочервени.
Цветоносните стъбла най-често приповдигащи се, повече или по-малко разклонени, с 1-3 вегетативни клонки, малко или много вдървенели, в долните части голи, към върха с власинки и жлези.
Листата нечифтоперести, с 5, приосновните рядко със 7 листчета; приосновните листа с дълги дръжки, стъбловите с по-къси или почти без дръжки; последните късо влакнести; листчетата 30-60 мм дълги и 10-20 мм широки, сближени помежду си, с много къси дръжки до почти приседнали, елиптично ланцетни или продълговати, отгоре зелени, лъскави, голи, по-рядко по средната жилка разсеяно влакнести, отдолу пепелявосиви, наплъстени, по ръба остро едро напилени; връхното зъбче често по-късо и по-тясно от останалите.
Прилистниците на приосновните листа дълго сраснали с листните дръжки, образуващи ципести влагалища, в горната част с ципести, кафеникави, къси закръглени или яйцевидни, остри ушички; прилистниците на стъбловите листа по-широки, тревисти, свободни.
Цветовете 7-18 mm в диаметър; цветните дръжки влакнести и с жлези.
Чашелистчетата след прецъфтяване разрастващи се; външните тясно ланцетни, зелени, от двете страни прилегнало влакнести, двойно по-къси и по-тесни от вътрешните, последните широко яйцевидни, внезапно заострени с дълъг връх, отвън изцяло, отвътре само по края влакнести, кафявочервени.
Венчелистчетата 3-8 мм дълги, до 2 пъти по-къси от вътрешните чашелистчета, яйцевидно ланцетни или обратно яйцевидни, заострени, тъмнопурпурни, по края често зеленикави, по гърба и по края често влакнести или ресничести, при плода запазващи се.
Тичинковият пръстен задебелен, тъмночервен, разсеяно влакнест.
Тичинките 15-25 (обикновено 20); дръжките голи, тъмночервени, прашниците яйцевидни.
Цветното легло конично, в основата стеснено, плътно дълго влакнесто, при плода силно разрастващо се, гъбесто.
Яйчниците многобройни, полукръгли или яйцевидни, тъмночервени, голи.
Стълбчетата тъмночервени, нишковидни, странично стоящи, по-дълги от зрелите яйчници, с едва разширени близалца.
Орехчетата закръглено яйцевидни, леко сплескани, с кукесто извито настрани връхче, голи, кафявожълти, на върха почти черни.
Цъфти юни-август4.
Мочурливи места в планините5.
Във флористичните райони Западна Стара планина, Знеполски район, Витоша, Рила, Западни и Средни Родопи6.
Карта, показваща естественото разпространение на Мочурния петолистник по флористични райони (оцветените в зелено)7:
Карта на общото разпространение на Мочурния петолистник8 (териториите и държавите оцветени в зелено):
Според мен много красиво растение, най-вече поради уникалната окраска на цветовете си9.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство „Матком“, София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство „Матком“, София.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Маркова, М. 1973. Във: Флора на Народна Република България. Том V. София.
5 Китанов, Б. 1963. Пос. източник.
6 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
7 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
8 Comarum palustre L. | Plants of the World Online | Kew Science.
9 К. Методиев.