Нисък бадем, Бадемче.
Amygdalus nana L. - чете се "амигдалус нана". В литературата се среща и под следните латински имена: Prunus nana и Prunus tenella.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Ниският бадем е ниско храстче с дълбока коренова система. Стъблата са високи до 1,5 метра. Младите леторасти с белезникава, червеникавокестенява кора. Многогодишните клонки с червеникавосива или сива кора. Листата са линейно ланцетни до продълговато елиптични, 2,5-6 cm дълги и 0,5-2 cm широки, плитко назъбени или целокрайни, голи, светлозелени. Венчелистчетата на цветовете са ярко розови или червени, рядко бели, 10-15 mm дълги. Плодовете са яйцевидни, до сферични. Костилката с диаметър 2-2,5 cm. Цъфти април-май[1].
Ниският бадем се отличава най-лесно от другия естествено разпространен вид в България - Вебиевия бадем (Amygdalus webbii) по това, че докато Вебиевият бадем е с много и добре развити бодли, то при Ниския бадем липсват бодли.
Сухи тревисти и каменисти места, из храсталаци и окрайнини на гори в дъбовия пояс, предимно върху варовити терени, в равнините и планините[2].
Установен е в следните флористични райони: Дунавска равнина, Североизточна България, Предбалкан, Стара Планина (източна и западна), Средна гора, Знеполски район, Софийски район, Витошки район, Тунджанска хълмиста равнина и Черноморско крайбрежие; от 0 докъм 1600 метра надморска височина[3].
Централна и Югоизточна Европа, Западен Сибир, Кавказ, Средна Азия. Култивира се и на други места извън естественото разпространение[4].
Ниският бадем е декоративен храст. Цветовете са медоносни. Семената намират приложение в медицината за получаване на горчива бадемова вода, бадемово масло и бадемово мляко; съдържат гликозида амигдалин, който при разпадането си отделя бензалдехид и циановодородна киселина[5]
Растенията подредени по окраската на цвета
Високопланинските растения в България
[1] Вълев, Ст. 1973. В: Флора на Народна Република България, том V, София.
[2] Вълев, Ст. 1973. Пос. източник.
[3] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[4] Вълев, Ст. 1973. Пос. източник.
[5] Вълев, Ст. 1973. Пос. източник.