БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Ирга, Обикновена ирга, Скална ирга.
Amelanchier ovalis Medicus - чете се "амела́нхиер ова́лис"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Иргата е листопаден храст, висок между 1 и 3 m. Венчелистчетата на цветовете са с линейна форма, дълги 1-1,8 cm, широки 2-5 mm, 3-4 пъти по-дълги отколкото широки. Листата са с елиптична или яйцевидна форма, дълги 2,5-5 cm. Узрелите плодове са черни, кълбести, 0,5-1 cm в диаметър. Цъфти през месеците април-май2.
Скалисти и каменисти места, окрайнини на гори3.
Установен е в следните флористични райони: Североизточна България, Предбалкан (западен) Стара Планина, Софийски район, Знеполски район, Витошки район, Западни гранични планини, Долината на Струма, Славянка, Пирин, Рила, Средна гора, Родопи (средни и източни), Черноморско крайбрежие (северно) и Тракийска низина - от 0 до 1900 m надморска височина
Карта показваща разпространението на Иргата по флористични райони (оцветените в сиво)4:
Средна и Югоизточна Европа, Северна Африка и Югозападна Азия.
Красив декоративен храст. Плодовете са сладки и приятни на вкус. Съдържат около 10 % захар. Употребяват се за храна, както свежи, така и като компоти, сладка или сушени.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
3 Делипавлов & кол., 2003 - пос. източник.
4 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.