Назъбенолистно лютиче, Назъбено лютиче, Нарязано лютиче.
Ranunculus crenatus Waldst. & Kit. - чете се "ранункулус кренатус".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие[1].
Назъбенолистното лютиче е многогодишно тревисто растение. Корените му са два вида – дълги, нишковидни и по-къси, слабо задебелени. Стъблата са 3-15 cm високи, изправени, голи, слабо разклонени, с 1-2, по-рядко 3 цвята. Приосновните листа са цели, бъбрековидни или слабо триделни, по ръба тъпо назъбени, с дълги дръжки и разширени, обхващащи стъблото влагалища, закръглени, със сърцевидна основа, тъпо назъбени, понякога на върха триделни, голи; стъбловите листа във вид на прицветници, линейни или ланцетни. Цветовете 1,5–2,5 cm в диаметър. Чашелистчетата са 5, продълговато яйцевидни. Венчелистчетата са 5, широко яйцевидни, на върха леко вълновидно вдлъбнати, бели. Плодните легла яйцевидни или елиптични, голи. Орехчетата 2–2,5 mm дълги, яйцевидни; носчето почти равно на дължината на орехчето, закривено на върха. Цъфти юни-август[2].
Влажни и каменисти поляни, край топящите се преспи и скалните пукнатини във високопланинския пояс[3].
В планините Средна Стара планина, Рила, Пирин и Западни Родопи (Сютка); от 1600 до 2600 метра надморска височина[4].
Централна и Югоизточна Европа[5].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Закон за биологичното разнообразие.
[2] Пенев Ив. 1970. В: Флора на Народна Република България, том IV. Издателство на БАН. София.
[3] Пенев Ив. 1970. Пос. източник.
[4] Пенев Ив. 1970. Пос. източник.
[5] Пенев Ив. 1970. Пос. източник..