Гълъбови очички

Hepatica nobilis

Снимки на Гълъбови очички (Hepatica nobilis)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Гълъбови очички, Потайниче.

Латинско име

Hepatica nobilis Mill. - чете се "хепа́тика но́билис".^[1] Видовото име nobilis означава "благороден".^[2]

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Гълъбовите очички е многогодишно тревисто растение. Коренището късо, дебело, косо или хоризонтално, тъмнокафяво. Листата многобройни, отгоре тъмнозелени, кожести, късо ресничести, впоследствие голи, отдолу светлозелени до възпурпурни, дълговлакнести, впоследствие голи; дръжките от 5 до 15 см дълги, гъсто дълговлакнести; петурите от 20 до 50 мм дълги и от 10 до 40 мм широки, триделни, в основата сърцевидни, дяловете яйцевидни, целокрайни, рядко с разредени единични зъбци. Горните стъблови листа от 8 до 10 мм дълги и от 6 от 8 мм широки, целокрайни, дълго прилегнало влакнести, чашевидни, яйцевидни. Цветовете единични, 15 до 25 мм в диаметър, синьовиолетови, пурпурни, възрозови или бели. Цветните дръжки 5-15 см дълги, гъсто дълговлакнести. Околоцветните листчета венчевидни, 6-7 (до 10), тясно елиптично лопатовидни, 10-12 мм дълги и 5-6 (8) мм широки, на върха закръглени, целокрайни, голи. Тичинките многобройни; тичинковите дръжки бели или розови, значително по-дълги от прашниците, последните бели. Плодничетата многобройни, гъсто сребристо влакнести. Орехчетата 3-3,5 мм дълги и 2-2,2 мм широки. Цъфти март-април.^[3]

Местообитание

Из храсталаците и широколистните гори, най-често в съобществата на Carpinus betulus и Fagus sylvatica.^[4]

Разпространение в България

Предбалкан, Стара планина, Софийски район, Знеполски район, Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Пирин, Рила, Средна гора, Родопи, докъм 1650 m надм. височина.^[5]

Общо разпространение

Европа (с изключение на най-северните, западни и южни части), Сибир, Японо-Китайска област.^[6]

Значение

Декоративно растение.^[7]

Други български народни имена

За същия вид са (били) известни и следните имена от различни краища на България: ѓалабови оченцa (c. Заноге - Софийско) гълъбови оченца; гълабови о́чи (с. Брезе - Софийско); гълабови очици; дробник; гълъбово око; засън; любики (гр. Драгоман - Софийско); овчарско руно; овче руно; овчи руно; овчо руно; пачи-крак (Търново); пачкрак (Ловеч); потайка; потайник; сасан (с. Локорско - Софийско); страхливче; страшниче; страхливчи (Търново); стръшни́чи (Търново); съсън.^[8]