Обикновена кандилка, Черна кандилка, Тъмна кандилка.
Aquilegia nigricans Baumg. - чете се "аквиле́гиа ни́гриканс"1. Видовото име nigricans означава "тъмен, почти черен"2. От тук са изведени и последните две български имена. В по-старите източници за България е посочена с името Aquilegia vulgaris L.
Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие, включен е в Приложение № 3 на закона3. За защитените от този закон растения е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".
Обикновената кандилка е многогодишно тревисто растение, високо от 0,3 до 1 m. Околцветните листчета на цветовете са 10, събрани по два реда по пет, виолетовосини, рядко розови или бели. Външните околоцветни листчета 15-35 mm дълги и 10-12 mm широки, на върха тъпи или леко заострени, вътрешните околоцветни листчета с широка на върха тъпа фуниевидна пластинка, 15-22 mm дълга и 7-9 mm широка и силно извита до кукеста нектарна шпора. Цъфти май - юли4.
Сенчести гористи места, храсталаци и горски поляни5.
Във флористичните райони: Западни и Средни Родопи, Рила, Стара планина, Западни гранични планини и Знеполски район; между 1000 и 2000 метра надморска височина6.
В страните: Австрия; Босна и Херцеговина; България; Хърватия; континентална Гърция; Унгария; континентална част на Италия; Северна Македония; Румъния; Сърбия; Словения; Украйна7.
Карта на общото разпространение на Обикновената (Черната) кандилка (Aquilegia nigricans)8:
Декоративно и медоносно9.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Закон за биологичното разнообразие.
4 Маркова, М. 1970. Във: Флора на Народна Република България, том IV, София.
5 Маркова, М. 1970. Пос. източник.
6 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
7 Schweizer, F. & Hasinger, O. 2014. Aquilegia nigricans. The IUCN Red List of Threatened Species 2014: e.T202929A2758075. Accessed on 12 September 2022.
8 Schweizer, F. & Hasinger, O. 2014. Aquilegia nigricans. The IUCN Red List of Threatened Species 2014: e.T202929A2758075. Accessed on 12 September 2022.
9 Маркова, М. 1970. Пос. източник.