Пролетен горицвет (гороцвет, гурльов дядо, жълт божур, жълта котка, жълта свиларка, жълтоцвет, кучи божур, овче око, отравниче, пролетен гороцвет)1.
Adonis vernalis L. - чете се "адо́нис верна́лис"2.
Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но на основание на чл. 10, ал. 1, 2 и 3 от Закона за лечебните растения и поради ограничените запаси със заповед на министъра на околната среда и водите № РД-72 от 3 февруари 2006 г. е забранено събирането на растението от естествени находища, освен за лични нужди. Съгласно разпоредбите на Закона за лечебните растения "билки за лични нужди" са количества билки в свежо състояние, събрани от едно лице в рамките на един ден. За стръкове, каквито се събират от горицвета, разрешеното количеството за лични нужди е до 2 кг.
Пролетният горицвет е многогодишно тревисто растение. Коренището мощно, хоризонтално или полегнало с многобройни чернокафяви до черни корени. Стъблата най-често по няколко, рядко единични, в началото на цъфтежа 5-20 см, след прецъфтяването до 30-40 см високи, изправени, гладки, неразклонени или в горната част слабо разклонени, гъсто облистени, в основата обвити от кафяви ципести люспи. Стъбловите листа приседнали, широко яйцевидни, 2-4 пъти пересто разделени, с тесни линейни, най-много до 1 мм широки и 1-2 см дълги целокрайни дялове. Цветовете единично разположени 4-5,5 см в диаметър, изправени, разположени на върха на стъблото и разклоненията. Чашелистчетата 5-8 на брой, 12-20 мм дълги и около 12 мм широки, яйцевидни или елиптични, на върха притъпени, зеленикави, повече или по-малко влакнести. Венчелистчетата 10-24 на брой, 20-35 мм дълги и 5-12 мм широки, ярко жълти, продълговато елиптични до обратно ланцетно клиновидни, предимно в горната част неравномерно леко назъбени. Тичинките многобройни, разположени спирално в долната част на конусовидно цветно легло. Тичинковите дръжки 4,5-6 мм дълги, жълти, голи. Прашниците жълти. Сборният плод около 20 мм дълъг и около 12 мм широк, съставен от 30-40 гъсто разположени обратно яйцевидни орехчета, 3,5-5,5 мм дълги и около 3 мм широки, набръчкани, влакнести, с кукесто извито навън и надолу носче3. Цъфти февруари-април.
По сухи места в ливади, пасища, храсталаци и разредени гори, докъм 1100 метра надморска височина.
Установен е в следните фитогеографски райони на страната: Черноморие (северно), Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина (източна), Софийски район, Знеполски район, Витоша, Тунджанска хълмиста равнина. Общото разпространение на вида включва Централна, Източна и Южна Европа, Кавказ и Сибир4.
Растението е лечебно и декоративно. Отровно!
Изсушените листоносни, цветоносни и с незрели плодчета надземни части5.
Март - май.
Бере се цялата облистена надземна част на растението през времето до образуването на първите зелени плодчета. При пренасянето до мястото на сушене събраният материал да не се мачка, защото лесно се запарва и при сушене почернява. Брането се провежда само в сухо време след роса6.
Събраният материал се суши веднага - още същия ден. Суши се върху рамки на тънък пласт на сянка в проветриви помещения. В сушилня се суши при 40°C и с много добра вентилация. Готовата дрога се съхранява в проветриви и сухи помещения, без излагане на пряка слънчева светлина. Поради отровността на растението дрогата му да се съхранява отделно от дрогата на други растения7.
От 5-6 кг свежа дрога се получава 1 кг суха.
Изсушените стръкове от пролетен горицвет, представляват целите добре облистени надземни части на растението с добре разцъфтели златистожълти цветове, с цветни пъпки, стерилните стъбла и единични зелени плодчета. Вкусът е горчив, а миризмата - без особености8.
Съдържа сърдечно действащи гликозиди: адинодозид, адонивернозид, цимарин, адинотоксин и други9.
Прилага се при функционални и органични сърдечни заболявания. Поради отровността на растението билката трябва да се използва само по лекарско предписание и под лекарски надзор.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Стоянов, 1972.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
3 Панов & Асенов, 1970.
4 Панов & Асенов, 1970.
5 Стоянов, 1972.
6 Стоянов, 1972.
7 Стоянов, 1972.
8 Стоянов, 1972.
9 Стоянов, 1972.