БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Ресник

Actaea spicata

Снимки на Ресник (Actaea spicata)

Actaea spicata Actaea spicata Actaea spicata Actaea spicata Actaea spicata Actaea spicata Actaea spicata Actaea spicata

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Ресник.


Латинско име

Actaea spicata L. - чете се "акте́а спика́та".[1] Видовото име spicata означава "класовиден".[2]


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Ресникът е многогодишно тревисто растение. Коренището мощно, разклонено в горната част, с неприятна миризма. Стъблата единични или няколко, изправени, (25) 40—70 см високи, неразклонени или в горната част разклонени, повече или по-малко сплеснати, повече или по-малко набраздени, рядко гладки, голи или в горната част слабо, късовлакнести, кафяви, в основата с 1—4 кафяви, прости, люсповидни листа. Стъбловите листа 1-4, разположени в горната част на стъблото с дълги дръжки, без прилистници, два пъти триразделни; дяловете на 2-7 см дълги дръжки, яйцевидни, на върха тъпи или заострени, по ръба назъбени до двойно напилени, по жилките повече или по-малко късо влакнести, в останалата част почти голи. Съцветието прост грозд, след цъфтежа се удължава. Цветовете бели до кремавобели, на тънки, дълги около 5 мм, покрити с нежни къдрави власинки дръжки. Прицветниците зелени, широколинейни, целокрайни, на върха тъпи или заострени, два пъти по-къси от цветните дръжки. Чашелистчетата 4, рядко 5, венчевидни, не трайни. Младите нектарници почти кръгли, обратно яйцевидни, към основата изтънени в дръжка. Тичинките многобройни, с голи, в горната част повече или по-малко разширени дръжки. Плодникът от един плодолист, с месесто, неясно двуразделно близалце и горен яйчник. Плодът е черна до тъмносиня ягода. Семената няколко, около 3 мм дълги, кафяви, резеновидни, по вътрешния ръб дълбоко жлебовидни, с фино мрежесто брадавчеста повърхност. Цъфти април-юли.[3]


Местообитание

Влажни и сенчести гори.[4]


Разпространение в България

В цялата страна от 800 до 1800 м надм. височина.[5]


Общо разпространение

Европа, Азия - Сибир.[6]


Отровност

Отровни са всички части на растението. Отровните съединения не са добре познати. Известни са тритерпен сапонини и трансаконитинова киселина. Плодовете при контакт предизвикват зачервяване на кожата с мехури, а след консумация – унесеност. Корените, приети през устата, причиняват повръщане, болки в стомаха и червата, нарушения в дишането, делир; описани са и нарушения в кръвообращението.[7]



Вижте също

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

[3] Панов, П. 1970. В: Флора на Народна Република България, том ІV, София.

[4] Панов, П. 1970. Пос. източник.

[5] Панов, П. 1970. Пос. източник.

[6] Панов, П. 1970. Пос. източник.

[7] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.


Actaea spicata in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2021 BGflora.net