Ресник.
Actaea spicata L. - чете се "акте́а спика́та".[1] Видовото име spicata означава "класовиден".[2]
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Ресникът е многогодишно тревисто растение. Коренището мощно, разклонено в горната част, с неприятна миризма. Стъблата единични или няколко, изправени, (25) 40—70 см високи, неразклонени или в горната част разклонени, повече или по-малко сплеснати, повече или по-малко набраздени, рядко гладки, голи или в горната част слабо, късовлакнести, кафяви, в основата с 1—4 кафяви, прости, люсповидни листа. Стъбловите листа 1-4, разположени в горната част на стъблото с дълги дръжки, без прилистници, два пъти триразделни; дяловете на 2-7 см дълги дръжки, яйцевидни, на върха тъпи или заострени, по ръба назъбени до двойно напилени, по жилките повече или по-малко късо влакнести, в останалата част почти голи. Съцветието прост грозд, след цъфтежа се удължава. Цветовете бели до кремавобели, на тънки, дълги около 5 мм, покрити с нежни къдрави власинки дръжки. Прицветниците зелени, широколинейни, целокрайни, на върха тъпи или заострени, два пъти по-къси от цветните дръжки. Чашелистчетата 4, рядко 5, венчевидни, не трайни. Младите нектарници почти кръгли, обратно яйцевидни, към основата изтънени в дръжка. Тичинките многобройни, с голи, в горната част повече или по-малко разширени дръжки. Плодникът от един плодолист, с месесто, неясно двуразделно близалце и горен яйчник. Плодът е черна до тъмносиня ягода. Семената няколко, около 3 мм дълги, кафяви, резеновидни, по вътрешния ръб дълбоко жлебовидни, с фино мрежесто брадавчеста повърхност. Цъфти април-юли.[3]
Влажни и сенчести гори.[4]
В цялата страна от 800 до 1800 м надм. височина.[5]
Европа, Азия - Сибир.[6]
Отровни са всички части на растението. Отровните съединения не са добре познати. Известни са тритерпен сапонини и трансаконитинова киселина. Плодовете при контакт предизвикват зачервяване на кожата с мехури, а след консумация – унесеност. Корените, приети през устата, причиняват повръщане, болки в стомаха и червата, нарушения в дишането, делир; описани са и нарушения в кръвообращението.[7]
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
[3] Панов, П. 1970. В: Флора на Народна Република България, том ІV, София.
[4] Панов, П. 1970. Пос. източник.
[5] Панов, П. 1970. Пос. източник.
[6] Панов, П. 1970. Пос. източник.
[7] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.