БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Жълта самакитка

Aconitum lycoctonum

Снимки на Жълта самакитка (Aconitum lycoctonum)

Aconitum lycoctonum Aconitum lycoctonum Aconitum lycoctonum Aconitum lycoctonum

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Жълта самакитка.


Латинско име

Aconitum lycoctonum L. - чете се "акони́тум ликокто́нум"[1]. Видовото име lycoctónum означава "убиващо вълци"[2].


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Жълтата самакитка е многогодишно тревисто растение. Главният корен добре развит. Стъблото изправено или слабо възходящо, 60—140 см високо, кухо, ръбесто в основата, с редки власинки, към върха гъсто най-често кадифено влакнесто. Листата последователни, долните с дълги дръжки, горните приседнали, закръглени, широко или тясно дланевидно нарязани на 3-5 дяла; дяловете 10-20 мм широки, триделни, с къси, от долната страна по-гъсти власинки. Съцветията връхни, гроздовидни, понякога в основата слабо разклонени. Околоцветникът бледожълт, с къса дръжка. Прицветниците нарязани или линейни, по-дълги от цветните дръжки, понякога много едри. Шлемът 15 мм висок и 10 мм широк, конично цилиндричен, покрит с редки къси власинки или гол; основната линия на шлема почти права. Нектарниците разположени високо в шлема, завити охлювидно, с дълги, в основата леко разширени дръжки. Мехунките 3—4, 10 мм дълги и 5 мм широки, свободни или слабо сраснали в основата, голи. Семената кафяви, четиристенни, с тъпи ъгли. Цъфти юни-септември[3].


Местообитание

По каменисти и скалисти слънчеви склонове, край потоци, из горите и храсталаците[4].


Разпространение в България

Североизточна България (Тутракан), Предбалкан, Стара планина, Софийски район (Люлин пл.), Знеполски район (Конявска планина, Парамун, Руй), Витошки район (Витоша), Славянка, Пирин, Рила, Средна гора (Западна — Ихтиманско), Западни и Средни Родопи, от 650 до 2400 м надм. в., като изключение по-ниско (107 м надм. в. — Тутракан)[5].


Значение

Декоративно и силно отровно растение![6]



Синоними

Видът в българската ботаническа литература се срещи и с имената Aconitum lamarckii, Aconitum ranunculifolium, Aconitum ranunculaefolium.


Вижте още

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

[1] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.

[2] Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.

[3] Пенев, Ив. & М. Симеоновски. 1970. В: Флора на Народна Република България, том IV, София.

[4] Пенев, Ив. & М. Симеоновски. 1970. Пос. източник.

[5] Пенев, Ив. & М. Симеоновски. 1970. Пос. източник.

[5] Пенев, Ив. & М. Симеоновски. 1970. Пос. източник.

[6] Пенев, Ив. & М. Симеоновски. 1970. Пос. източник.

Aconitum lycoctonum in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2021 BGflora.net