Mалка иглика, Клинолистна иглика.
Primula minima L. - чете се "примула минима".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение. Коренището късо, вретеновидно или неправилно, корените тънки, нишковидни. Стъблото от 3 до 30 mm високо или липсва. Листата са 5-20 mm дълги, 4-8 mm широки, приседнали, събрани в гъсти розетки, обратно клиновидни до широко обратно клиновидни и лопатовидни, върхът на листа едро неправилно назъбен до разредено дълбото нарязан, зъбците с тънък хрущялен ръб, по повърхността и ръба голи, рядко единично жлезисти. Цветовете са разположени по един или два на стъблото. Чашката 4-11 mm дълга, звънеста. Венчето 7-22 mm широко, розово-лилаво, дисковидно; тръбицата на венчето 6-11 mm дълга, 2-3 mm широка. Плодът е тип кутийка, 2,5-4 mm дълга, 2-3 mm широка, отваряща се с 5 конусовидни, на върха късо осилчести зъбчета, гола, включена в чашката. Семената 0,8-1 mm дълги, неправилно многоъгълни, с ципест ръб, кафяви. Цъфти юни-юли[1].
Алпийски поляни, край снежните преспи и скалните повърхности и пукнатини във високопланинския пояс[2].
Между 2000 и 2900 метра надморска височина в планините Средна и Западна Стара планина, Витоша, Пирин, Рила, Средни и Западни Родопи[3].
Източните части на Централна и Югоизточна Европа[4].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Пеев, Д. 1982. В: Флора на Народна Република България. Том VIII, София.
[2] Пеев, Д. 1982. Пос. източник.
[3] Пеев, Д. 1982. Пос. източник.
[4] Пеев, Д. 1982. Пос. източник.