БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Дългоцветна иглика

Primula halleri

Снимки на Дългоцветна иглика (Primula halleri)

Primula halleri Primula halleri Primula halleri Primula halleri

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Дългоцветна иглика, Халерова иглика.


Латинско име

Primula halleri J. F. Gmel. - чете се "примула халери".


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Дългоцветна иглика е многогодишно тревисто растение. Корените тънки, разклонени, нишковидни. Стъблото 4—27 см високо, 1,5—3 мм в диаметър, изправено, голо. Листата 1,8-10 см дълги 8-15 мм широки, събрани в розетка, удължено яйцевидни до елипсовидни, на върха заоблени, по ръба вълновидно нагънати, от двете страни рядко жлезисти, зеленикавосиви, на 1,8—8 см дълги дръжки. Съцветието рядък сенник; цветовете в съцветието от 1 до 10; прицветниците 6—15 мм дълги, 1 —1,5 мм широки, тревисти, тясно ланцетни до триъгълни, силно издути в основата, брашнести. Цветните дръжки 1,5-3 мм дълги, голи или слабо брашнести, след прецъфтяване удължаващи се. Чашката 7-11 мм дълга, 3,0-4,5 мм широка, цилиндрична, в основата слабо стеснена; дяловете ланцетни, късо заострени, голи. Венчето 1,8-2 см широко, дисковидно или широко звънесто; тръбицата 1,9-3,0 см дълга, 2,5—4 мм широка, дяловете 6—9 мм дълги, 4-8 мм широки, тясно сърцевидни до сърцевидни, врязани 1-1/з рядко жлезисто влакнести, розови до цикламено червени. Кутийката 6-9 мм висока, 4—4,5 мм широка, цилиндрична, късо стеснена в основата, отваряща се с 6—8, завити навън, триъгълни зъбчета, гола. Семената 0,9-1,0 мм дълги, 0,3—0,8 мм широки, неправилно многоъгълни, дребно брадавичести, при узряване зеленикави. Цъфти юли-октомври[1].

От близкия вид Розова иглика (Primula farinosa) се отличава по дължината на венчето спрямо чашката. Докато при Розовата иглика чашката е равна или малко по-къса от венечната тръбица, то при Дългоцветната иглика чашката е 2-3 пъти по-къса от венечната тръбица. От Старопланинската иглика (Primula frondosa) се отличава по дължината на венчелистчетата - при Старопланинската са дълги от 9 до 14 mm, докато при Дългоцветната са от 18 до 20 mm[2].


Местообитание

По алпийските поляни с дълбока и влажна почва[3].


Разпространение в България

Планините Пирин и Рила, между 2250 и 2800 m надм. височина[4].


Общо разпространение

Централна и Югоизточна (Балкански полуостров) Европа. В Северозападна Европа вероятно пренесена[5].



Вижте още

Високопланинските растения в България

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета


Източници на информация

[1] Пеев, Д. 1982. В: Флора на Народна Република България. Том VIII, София.

[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[3] Пеев, Д. 1982. Пос. източник.

[4] Пеев, Д. 1982. Пос. източник.

[5] Пеев, Д. 1982. Пос. източник.

Primula halleri in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2020 BGflora.net