Розова иглика, Брашнеста иглика.
Primula farinosa L. - чете се "примула фариноза".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Розовата иглика е многогодишно тревисто растение, високо от 3 cm до 30 cm. Младите, току-що развити листа са с изпъкнала отдолу средна жилка и със завит надолу ръб. Цветовете са с розови венчета. Чашката е равна или малко по-къса от венечната тръбица. Цъфти май-август[1].
Влажни торфени и мочурливи места[2].
Разпространение на Розовата иглика по флористични райони (оцветените в сиво)[3]:
От 1600 до 2600 метра надморска височина[4].
В нашата страна растат два подвида от тази иглика: Primula farinosa ssp. farinosa, която е с плътен брашнест налеп по листата и Primula farinosa ssp. exigua, която е с тънък брашнест налеп по листата[5]. На снимките са растения от втория подвид.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[5] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.