Висока иглика. Среща се и като Крилатолистна иглика.
Primula elatior (L.) Hill. - чете се "примула елатиор".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Високата иглика е многогодишно тревисто растение. Листата събрани в при основата на стъблото (приосновни), продълговато-елиптични, постепенно стеснени в ширококрилата дръжка, от 5 до 15 cm дълги, назъбени по ръба, голи или с редки власинка. Младите, току-що развити листа с изпъкнала средна жилка отдолу и със завит надолу ръб. Цветоносния стрък висок от 10 до 40 cm. Съцветията са изправени, състоят се от 5 до 15 цвята. Чашката разсечена на дялове стигащи половината от дължината ѝ; жилките ѝ изпъкнали, поради което чашките са петоъгълни в напречно сечение. Венчето светложълто, с по-тъмни петна в основата на дяловете. Разперената част на венчето плоска, до 2 cm в диаметър. Цъфти април-юли[1][2].
Расте по влажни каменисти и скални склонове, по тревисти поляни и край топящите се снежни преспи във високопланинския пояс, рядко и в храсталаци в планинския пояс[3]. Растенията показани в сайтът растяха край топяща се преспа[4].
Установен е в Средна и Западна Стара планина, Витоша, Рила, Средните и Западните Родопи и Пирин; между 1600 и 2700 метра надморска височина[5].
Европа[6].
Украсно (декоративно) и лечебно растение[7].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. "Наука и изкуство", София.
[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[3] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
[4] К. Методиев.
[5] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
[6] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.
[7] Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Пос. източник.