БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Есенно ботурче

Cyclamen hederifolium

Снимки на Есенно ботурче (Cyclamen hederifolium)

Cyclamen hederifolium Cyclamen hederifolium Cyclamen hederifolium Cyclamen hederifolium Cyclamen hederifolium Cyclamen hederifolium

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Есенно ботурче, Есенна циклама, Бръшлянолистно ботурче. За всички други народни имена на растението вижте по-долу.


Латинско име

Cyclamen hederifolium Aiton - чете се "цикламен хедерифолиум". В по-старата литература се среща и под името Cyclamen neapolitanum Ten.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Есенното ботурче е многогодишно тревисто растение високо 5-20 cm. Образува дисковидна грудка достигаща до 15 cm диаметър. Листата са петоъгълно-сърцевидни, от 2,5 до 9 cm дълги; дръжката им е дълга до 20 cm. Листата се появяват обикновено след цъфтежа. Цветовете са единични, по големи от 1,5 cm, с дръжки по-дълги от листата. Венчето е образувано от 5 сраснали в основата и обърнати назад светлорозови венчелистчета. Тичинките са 5. Плодът е сух, кълбест и се отваря с 5-7 зъбчета. Плодната дръжка нараства и се завива спирално, а плодът се забива и узрява в почвата. Цъфти август-октомври[1].


Местообитание

Гори и храсталаци[2].


Разпространение в България

Установен е в цялата страна. От 0 до 600 метра надморска височина[3].


Общо разпространение

Южна и Югоизточна Европа - от Франция до България[4].


Значение и употреба

Есенната циклама е лечебно и декоративно растение. Като билка се използват грудките (Tubera Cyclaminis). При употребата му като билка трябва да се внимава, тъй като цялото растение е отровно! Съдържа сапонини с тритерпенова структура, от които цикламинът е с висока хемолитична активност[5].



Други български народни наименования

За ботурчето са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Боторче (Велико Търново); Бужурче; Бутурче; Бутурка (Ст. Загора); Голопитник; Дрявка; Зайче ухо; Кралевина; Кралско цвете; Копитник; (Костенец); Любика; Любичица (Призрен); Милогледка; Свински хляб; Скреж; Теменуга; Теменушка (Гевгели, Тиквеш, Кукуш)[6].


Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България


Източници на информация

[1] Делипавлов & кол., 2003; Пеев, Д. 1982. Флора на Н. Р. Бълграия. Том VІІІ. София.

[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[3] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.

[4] Пеев, Д. 1982. Флора на Н. Р. Бълграия. Том VІІІ. София.

[5] Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.

[6] Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.


Cyclamen hederifolium in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2008 - 2020 BGflora.net