Есенно ботурче, Есенна циклама, Бръшлянолистно ботурче. За всички други народни имена на растението вижте по-долу.
Cyclamen hederifolium Aiton - чете се "ци́кламен хедерифо́лиум"1. В по-старата литература се среща и под името Cyclamen neapolitanum Ten.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Есенното ботурче е многогодишно тревисто растение високо 5-20 cm. Образува дисковидна грудка достигаща до 15 cm диаметър. Листата са петоъгълно-сърцевидни, от 2,5 до 9 cm дълги; дръжката им е дълга до 20 cm. Листата се появяват обикновено след цъфтежа. Цветовете са единични, по големи от 1,5 cm, с дръжки по-дълги от листата. Венчето е образувано от 5 сраснали в основата и обърнати назад светлорозови венчелистчета. Тичинките са 5. Плодът е сух, кълбест и се отваря с 5-7 зъбчета. Плодната дръжка нараства и се завива спирално, а плодът се забива и узрява в почвата. Цъфти август-октомври2.
Гори и храсталаци3.
Установен е в цялата страна. От 0 до 600 метра надморска височина4.
Южна и Югоизточна Европа - от Франция до България5.
Есенната циклама е лечебно и декоративно растение. Като билка се използват грудките (Tubera Cyclaminis). При употребата му като билка трябва да се внимава, тъй като цялото растение е отровно! Съдържа сапонини с тритерпенова структура, от които цикламинът е с висока хемолитична активност6.
За ботурчето са (били) известни и следните имена от различни краища на България: Бу́турче (Велико Търново)7; Бужурче; Бутурка (Ст. Загора); Голопитник; Дрявка; Зайче ухо; Кралевина; Кралско цвете; Копитник; (Костенец); Любика; Любичица (Призрен); Милогледка; Свински хляб; Скреж; Теменуга; Теменушка (Гевгели, Тиквеш, Кукуш)8.
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, изд. Матком.
2 Делипавлов & кол., 2003; Пеев, Д. 1982. Флора на Н. Р. България. Том VІІІ. София.
3 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
4 Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
5 Пеев, Д. 1982. Флора на Н. Р. България. Том VІІІ. София.
6 Воденичаров, Д. & А. Петров. 2001. Отровни растения и отравяния с тях. Pensoft.
7 Лилия Алексиева - сведение, съобщено в телефонен разговор на 16 септември 2022 г., потвърдено от ст. ик. Павел Гърбов - и двамата родени и отраснали в гр. Велико Търново.
8 Давидов, Б., А. Явашев, Б. Ахтаров. 1939. Материали за български ботанически речник. София.