БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Мечешко око, Матиолова кортуза.
Cortusa matthioli L. - чете се „корту́за маттио́ли“1.
Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона2. За защитените от този закон растения, съгласно чл. 40, е забранено „брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение“, както и „притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри“. Тези забрани се отнасят за „всички жизнени стадии от развитието на растенията“.
Мечешкото око е многогодишно тревисто растение без развито стъбло, с коренище.
Листата излизат от коренището и са с дръжки дълги от 3 до 15 см. Листната петура е закръглено-бъбрековидна, плитко длановидно изрязана на 7 до 13 дяла. Листните дялове са едро и неправилно назъбени. Петурата е с диаметър обикновено от 4 до 9 см, но може да достигне и до 14 cm; отгоре рядко влакнеста, отдолу по жилките по-гъсто ръждиво влакнеста.
Цветовете събрани в съцветие сенник. Цветовете в едно съцветие са от 2 до 20 на брой. Дръжката на съцветието излиза от коренището и е висока до 40 cm
Цветовете с прицветници, разположени в основата на цветните дръжки. Прицветниците са от 6 до 10 мм дълги, 2-3 мм широки, от лентовидни до обратно клиновидни, на върха насечени от ½ до ⅓ от цялата си дължина, късо жлезисто влакнести.
Цветните дръжки жлезисто влакнести, увиснали, дълги от 1 до 5 см.
Цветната чашка е широкозвънчевида, 4-7 мм висока, 2-4 мм широка, наделена на 5 триъгълни дяла, сраснали в основата; целите дялове късо жлезисто влакнести.
Венчето 14-18 мм широко, цикламено- до пурпурночервено; в горната си част е разделено на 5 дяла, който в долната част се сраснали и образуват тръбица. Тръбицата е дълга от 3,5 до 4,2 мм дълга, в най-широката си част 3,5-4 мм в диаметър, в най-тясната 0,8-1 мм. Венечните дялове 4-5 мм дълги, 2,5-4 мм широки.
Тичинките 5, сраснали с основата на цвета, с ципести мембрани.
Яйчникът горен, едногнезден, яйцевиден, до удължено яйцевиден.
Стълбчето нишковидно, близалцето главесто.
Плодната кутийка 5-9 мм дълга, 3,5-4,5 мм широка, яйцевидна, отваряща се с 5 зъбчета, гола, оставаща включена в чашката.
Семената 1,6-1,8 мм дълги и 1-1,2 мм, широки, триръбести, слабо крилати, по повърхността с дребни брадавички.
Влажни места, край потоци, сенчести тревисти петна на варовит терен, в планините 6.
Средна Стара планина и Централни Родопи, от 1300 докъм 2000 метра надморска височина7.
Карта, показваща естественото разпространение на Мечешкото око по флористични райони (оцветените в зелено)8:

Карта на общото разпространение на Мечешкото око9 (държавите и териториите, оцветени в зелено):

Растения с висока декоративна стойност и специфичен приятен аромат. Подходящи за отглеждане като цветя във влажни и сенчести места с високо съдържание на варовик в почвата10.
Растението е наречено Cortusa от лекаря и ботаник Пиетро Матиоли (Pietro Andrea Gregorio Mattioli) в чест на неговия приятел италианския ботаник Джакомо Антонио Кортузо (Giacomo Antonio Cortuso – 1513–1603)11.
По-късно, когато Карл Линей въвежда биноминалната система за именуване на видовете за родово име на растението оставя даденото от Матиоли, а за видово му присвоява името matthioli - в чест вече на самия Матиоли12.
В последно време видът се включва към род Иглика под името Primula matthioli (L.) V.A.Richt.
Изказваме нашите огромни благодарности на г-н Живко Барзов, който щедро сподели местоположението на заснетото тук Мечешко око.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Ташев, Александър & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник. Изд. Матком.
2 Закон за биологичното разнообразие.
3 Пеев, Д. 1982. Флора на Н. Р. България. Том VIIІ. Издателство на БАН.
4 Стоянов, Н. & Б. Китанов. 1966. Високопланинските растения в България. Изд. „Наука и изкуство“. София.
5 К. Методиев.
6 Пеев, Д. 1982. Пос. източник.
7 Пеев, Д. 1982. Пос. източник.
8 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
9 Primula matthioli (L.) V.A.Richt. | Plants of the World Online | Kew Science.
10 Пеев, Д. 1982. Пос. източник.
12 Primula matthioli - Grokipedia.