БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
Тученица /ту̀ченица/, Обикновена тученица.
Portulaca oleracea L. - чете се "портулака олерацеа".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Едногодишно тревисто растение. Стъблото дълго от 10 до 50 cm, голо, полегнало, месесто, разклонено от основата. Долните листа последователни, горните са почти срещуположни, всички са приседнали (без дръжки), продълговато обратно яйцевидни до лопатовидни, тъпи, в основата стеснени, месести, лъскави. Цветовете дребни, единични или по 2-3, приседнали по разклоненията на стъблата или в пазвите на листата. Чашелистчетата 2, тревисти, до 4 mm дълги, с тъп изпъкнал гръбен ръб, в основата срасли в къса тръбица. Венчелистчетата са 5, обратно яйцевидни, жълти, слабо сраснали в основата, 6-8 mm дълги. Тичинките са 7-12. Стълбчето с линейни близалца. Плодната кутийка обратно яйцевидна или кръгла, 3-9 mm дълга. Семената черни, бъбрековидни, до 0,5 mm дълги. Цъфти през лятото[1].
По песъчливи и тревисти места, из посеви, лозя и градини, край пътища, дворове, запустели и необработваеми места, като рудерално[2].
Расте в цялата страна. От 0 до 1000 метра надморска височина[3].
Тученицата е плевелно, лечебно и хранително растение[4].
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Георгиев, Т. 1966. В: Флора на Н. Р. България. Том IIІ. София.
[2] Георгиев, Т. 1966. Пос. източник.
[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
[4] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.