Сладка папрат, дребна папрат, обикновена сладка папрат, сладък корен.
Polypodium vulgare L. - чете се "полипо́диум вулга́ре"1. Видовото име vulgare означава "обикновен"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Сладката папрат е многогодишно тревисто растение, с хоризонтално, пълзящо коренище, сладко на вкус, покрито кафяви ланцетни, на върха заострени люспи. Листата са дълги 10-40, разположени почти вертикално в две редици по горната повърхност на коренището. Листната дръжка е жълта или зеленикава, до 3 мм в диаметър, в основата съчленена, обикновено по-къса от листната петура с надлъжна бразда от външната и вътрешната страна. Листната петура е кожеста, удължено триъгълна до почти линейна, дълбоко изрязана почти до средната жилка, от всяка страна 5 до 20 дяла; дяловете линейни, заострени или тъпи, най-често фино назъбени с вилужно разклонени жилки. Сорите (групите спорангии) са кръгли, разположени в две редици по листните дялове, успоредно на средната жилка и не са покрити с индузий (ципесто покривало)3.
Влажни сенчести скали в горите4.
В цялата страна, но предимно в планините докъм 2000 м надморска5.
Цяла Европа, включително Шпицберген и Нова земя, Гренландия, Азия до Хималаите, Северна Африка, Северна Америка, Южна Америка — Чили; Нова Зеландия, о. Тасмания6.
Лечебно растение.
Коренище от сладка папрат Rhizoma Polypodii (Rhizoma Filicis dulcis)7.
Билката има омекчаващо, противокашлично, отхрачващо, жлъчкогонно, лаксативно и диуретично действие. Използва се при заболяване на дихателните пътища (ларингит, бронхит), при чернодробни и жлъчни заболявания и подагра, а в народната медицина и като противоглистно средство. Приготвя се най-напред студен извлек (3 чаени лъжички дрога се заливат в 250 ml студена вода и кисне 8 часа), а след прецеждане дрогата се запарва с 250 ml вряща вода. Двата извлека се смесват и се изпиват на глътки за един ден8.
През есента (септември - октомври) след узряване на спорите и увяхване и отмиране на листата. Изкопават се с копачка коренищата на добре развити растения. Да се внимава коренищата да не се нараняват, тъй като при сушене почерняват. Изтръскват се добре от пръстта и се изрязват листата. Поставят се в торби или кошове и се пренасят до преработвателния пункт.
При брането да се оставят най-малко 1/2 от растенията, за да се осигури възстановяване на находището. Следващо събиране от същото място се допуска най-малко след 5 години в зависимост от степента на възстановяване9.
Събраните коренища се почистват от примеси от други растения (мъхове, изгнили листа, кори и др.), след което се почистват от кафявите люспи, остатъци от листни дръжки и коренчета. Отстраняват се също загнили, кухи и повредени части от коренищата. Измиват се бързо в течаща вода. Измиването и трябва да става на малки партиди, защото при по-продължително престояване във водата се извличат биологично активните вещества. След отцеждане се разстилат на пласт (2-4 cm) върху рамки или постелки в сухи проветриви помещения. Билката е изсушена, когато коренищата при огъване се чупят. Сушенето може да се извърши и в сушилни, при температура не по-висока от 40°С. Билката се събира на купчина в сухо помещение и престоява така 3-5 дни за уеднаквяване на влагата. През това време се разбърква и обръща с желязна вила, за да се отделят и опадат тънките коренчета, люспи и минерални примеси10.
От 5,5 kg свежи корени ща се получава 1 kg суха билка11.
Състои се от изсушени цели или начупени коренища. Коренището е право или леко извито, грапаво, твърдо, дълго 10-15 cm. От едната страна се наблюдават нагъсто разположени цели или начупени, тънки, нишковидни корени, дълги 7-8 cm, а от другата следи и остатъци от изрязани или опадали листни дръжки. Повърхността е надлъжно набраздена, понякога на отделни места покрита с неотстранени кафяви, ланцетни, заострени на върха люспи. Домът е гладък, зеленикав. Коренището и корените са тъмнокафяви. Дрогата има силно сладък вкус в началото, а в последствие става горчив и неприятен, със специфична маслена миризма12.
Съдържа захари, манитол, нишесте, слузни вещества, тлъсто масло, органични киселини, флороглуцинови производни, танини, сапонини и други вещества13. От коренищата е изолиран сапонина осладин (osladin), на който, както се смята, се дължи сладкия им вкус. Осладинът е 500 пъти по-сладък от обикновената захар14.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
4 Асенов и колектив. 1998. Пос. източник.
5 Асенов и колектив. 1998. Пос. източник.
6 Йорданов, Д. (ред.) 1963. Флора на Народна Република България, том I, издателство на БАН, София.
7 Асенов и колектив. 1998. Пос. източник.
8 Асенов и колектив. 1998. Пос. източник.
9 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
10 Асенов и колектив. 1998. Пос. източник.
11 Асенов и колектив. 1998. Пос. източник.
12 Асенов и колектив. 1998. Пос. източник.
13 Асенов и колектив. 1998. Пос. източник.
14 Polypodium vulgare - Wikipedia.