Киселец, Лападец, Обикновен щавел.
Rumex acetosa L. - чете се "румекс ацетоза".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие - обикновен вид.
Киселецът е многогодишно тревисто двудомно растение с късо разклонено коренище и многобройни влакнести корени. Стъблото изправено, високо 30-100 см, набраздено, облистено, голо или понякога кадифяно пухесто. Приосновните и долните стъблови листа с дълги дръжки и стреловидни, въздебели и малко сочни листни петури, 2-4 (6) пъти по-дълги, отколкото широки; дяловете на стреловидната им основа насочени надолу или малко встрани, целокрайни и обикновено тъпи; по-горните стъблови листа постепенно стеснени в дръжки; най-горните приседнали и обхващат с приосновните си стреловидни дялове стъблото. Охреите разкъсани, назъбени или ресничести. Листата и младите сочни стъбла са приятно кисели на вкус. Съцветието връхно, тясно продълговато, образувано от прости или слабо разклонени и сбити помежду си цветоносни клонки; най-долните клонки на съцветието по-дълги от останалите. Цветовете еднополови, събрани в прешленести снопчета по цветоносните клонки. Цветните дръжки съчленени по средата си. Околоцветните листчета бледозелени и понякога червеникави по ръбовете си; всички околоцветни листчета при тичинковите цветове изправени. Външните околоцветни листчета на плодниковите цветове продълговато яйцевидни, обърнати назад и прилегнали към цветната дръжка. Валвите изправени, сърцевидно яйцевидни, закръглени или полукръгли, при плоцовете се разрастват, до 3,5 mm дължина, целокрайни, с тънки мрежесто разклонени жилки и в основата с полукръгли месести брадавички. Плодчето тристенно, тъмнокафяво, лъскаво, островърхо, в основата със светло петно, дълго l,8-2,2 mm. Цъфти през месеците май-юли[1].
Из свежите и влажни полски, предпланински и планински ливади[2].
Разпространено из цялата страна, от морското ниво до 2300 метра надморска височина[3].
Европа, Централна Азия, Сибир, Северна Америка, Арктика (Гренландия)[4].
Листата и младите стъбла се използват за храна - като зеленчук. Ядат се свежи, във вид на туршия или се употребяват за приготвяне на супи. Създадени са и културни форми от него. В народната практика надземната част на растението се използва за багрене на вълна в бежов цвят. Намира употреба и в народната медицина[5]
[1] Вълев, Ст. 1966. В: Флора на Република България, том ІІІ, София.
[2] Вълев, Ст. 1966. В: Флора на Република България, том ІІІ, София.
[3] Вълев, Ст. 1966. В: Флора на Република България, том ІІІ, София.
[4] Вълев, Ст. 1966. В: Флора на Република България, том ІІІ, София.
[5] Вълев, Ст. 1966. В: Флора на Република България, том ІІІ, София.