Рилски ревен

Rheum rhaponticum

Снимки на Рилски ревен (Rheum rhaponticum)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Рилски ревен.

Латинско име

Rheum rhaponticum L. - чете се "ре́ум рапо́нтикум"¹.

За родовото име Rheum описателят на рода Линей не е дал обяснения какво означава. Смята се че е изведено от гръцката дума rheon, която според Диоскор се е използвала за вид лечебен корен от растението. За самата гръцка дума се смята, че е изменената староперсийска дума rewend (ревенд)², от която пък произхожда българското име на растението "ревен".

Видовото име rhaponticum означава "rha от Pontus", където Pontus е името на областта Понт, а rha името на лечебни корени, внасяни в Римската империя от Изтока³. Т. е. rhaponticum може да се преведе като "корен от Понт".

Природозащитен статут и заплахи

Видът e ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в Приложение № 3 на закона⁴. За защитените от този закон растения, съгласно чл. 40, е забранено "брането, събирането, отрязването, изкореняването или друг начин на унищожаване на екземпляри в техните естествени области на разпространение", както и "притежаването, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри". Тези забрани се отнасят за "всички жизнени стадии от развитието на растенията".

Включен е в Червена книга на Република България том 1 (растения) с категория "критично застрашен"⁵. В същия източник, като заплахи за вида, е записано:

"Засушаване на климата, падането на лавини, малочислени популации."

Описание и разпознаване

Рилският ревен е многогодишно тревисто растение.

Корените дебели и дълги, отчасти вдървенели.

Стъблото високо 1-1,5м, голо, кухо, слабо облистено.

Приосновните листа много едри, с дълги, набраздени в горната си част дръжки; петурите закръглено яйцевидни, до 30 см широки, в основата сърцевидни, по края леко накъдрени и тъпо едро назъбени, голи; долните и средните стъблови листа с по-къси дръжки; най-горните листа дребни и почти приседнали.

Съцветието едра, силно разклонена метлица.

Цветовете с бял или слабо зеленикав шестделен околоцветник. Тичинките 9.

Плодът яйцевидно, вдлъбнато от двете страни трикрило орехче⁶.

Цъфти юни-август.

Местообитание и екологични особености

Влажни скалисти места⁷.

Разпространение в България

Северозападна и Средна Рила; между 1700 и 2500 m надморска височина⁸.

Общо разпространение

Естествено разпространен е единствено в планината Рила, България - български ендемит⁹.

Значение

Медицинско и хранително растение. В Европа въведено като културно зеленчуково и украсно растение.

Корените съдържат етерично масло и хризофанова киселина. Употребяват се като слабително средство.

Листните дръжки имат приятен кисел вкус — съдържат захари, таниди и гликозида рапонтицин. Обелени, дръжките се използват за компоти и други¹⁰.

Разказът за Рилския ревен от професор Стефан Станев

Професор Стефан Станев в своята книга "Звезди гаснат в планината"¹¹ разказва увлекателно за историята по описанието и намирането на вида в България. Тук поместваме разказът му със съкращения:

Дълга и предълга е историята на рилския ревен. Никой не може да каже кога най-напред хората са узнали за целебните свойства на неговите корени и кога са започнали да го отглеждат из градините на стария континент. Писмените сведения от античността говорят, че римляните са знаели и ценели тази билка, наричана от тях „рапонтикум" (понтийски корен), а в книгата на прочутия гръцки лекар Диоскорид (живял през І в. от н. е.) коренът на „ра", познат още от гърците като „реон" или „риам", е сполучливо нарисуван и свойствата му на ефикасно слабително средство са дадени подробно. Векове след Диоскорид в писанията на старите автори отново се появили сведения, че в началото на XVI в. във венецианските аптеки се продавали корени от ра- понтикум, донесени тук от далечния Константинопол, а самото растение се отглеждало из градините на Италия, Англия и други страни в Западна Европа. Коя е истинската му родина никой не знаел. Само Диоскорид споменавал в книгата си, че расте в земите отвъд Босфора.

Така било до 1612 г., когато натуралистът Проспер Алпинус от Падуа направил първото ботаническо описание на рапонтикума и отбелязал, че го е отглеждал в градината си от екземпляр, подарен му от неговия добър приятел Францискус Красус.

Дългогодишен лекар в Рагуза (Дубровник), Фр. Красус знаел, че ценната билка расте в диво състояние в Родопските планини и след неколкократни опити накрая успял да се сдобие с жив материал от нея, донесен му направо от „местностите около изворите на Хеброс" (Марица). Така той могъл да изпрати през 1608 г. един екземпляр на Проспер Алпинус, който с големи грижи го отглеждал в градината си, където предизвиквал „всеобщ интерес".

И други учени наскоро след Пр. Алпинус писали за рапонтикума, правили му по своему описания, спирали се на лечебните му свойства и добавяли, че растението рапонтикум съобщено и нарисувано от Диоскорид, е идентично с описаното от тях и Пр. Алпинус и расте спонтанно в тракийска планина Родопи, наричано там от турците равенд. Пак същото било и растението, което се отглеждало из градините, а корените му се продавали в аптеките. Сам Пр. Алпинус съобщавал, че той и други негови познати добре различавали рапонтикума от сродната по външност и целебност билка „рабарбарум" (чуждестранен корен). Тя била донасяна от Китай през индийските пристанища и още знаменитият венецианец Марко Поло описва наблюденията си за масовото събиране на тази билка в далечната страна Тунгут. Същевременно Пр. Алпинус смятал, доверявайки се на сведенията на италианските търговци и лекари в Скития, че рапонтикумът расте и по тези места.

Сто и петдесет години по-късно бащата на съвременната систематика на растенията Карл Линей дал на рилския ревен научното име Rheum rhaponticum, под което той е познат и сега, и отбелязал, че обитава земите на Тракия, Скития и Азия. В конкретния случай великият природоизпитател допуснал неточност, смесвайки под това име няколко вида от рода Реум с различно географско разпространение. Ботаниците след него още повече задълбочили грешката му, за да се стигне накрая до всеобщото убеждение, че Реум рапонтикум расте само в Азия."

Но в края на миналия век се случили две събития, които станали причина да бъдат изровени потъналите забрава сведения на Диоскорид, Алпинус и други автори и отново да се заговори за родината и разпространението на рилския равен.

През лятото на 1893 г. пражкият професор Й. Веленовски получил от приятеля си в България В. Стрибърни поредния пакет грижливо събирани и хербаризирани растения. Едно от тях, с грамадни листа и зеленикави цветчета, особено силно привлякло вниманието на Веленовски - дотогава не му се било случвало да види нещо подобно. Стрибърни го уведомявал. че е откъснал растението от малка примитивна градинка край Рилския манастир, където монасите години наред го отглеждали като билка и го наричали равен или ревен. Те му казали, че доскоро ревенът е растял и по скалите на Елени връх, но там вече бил изкоренен от пастирите. По-нататък Стрибърни пишел, че на другия ден, минавайки край Сухото езеро, видял наоколо твърде много екземпляри от същото растение.

Веленовски бързо установил, че се отнася за някой представител от род Реум и същевременно бил твърде озадачен - възможно ли е това? Видовете от този род не са разпространени в Европа, а предимно в Сибир и Централна Азия. С известно съмнение той дори определил растението като вида Rheum ribes, но за находището му отбелязал, че е наблюдавано в стара култура и подивяло в околностите на Рилския манастир. Очевидно Веленовски не е можел да допусне естественото разпространение на ревена в Рила. Това схващане и сега има последователи сред ботаниците.

Три-четири години по-късно унгарският ботаник Арпад фон Деген попаднал в архивите на известния си колега Виктор Янка на едно писмо отпреди двадесетина години, което силно го заинтригувало. В писмото руският ботаник К. И. Максимович съобщавал на В. Янка, че се е заел с разработката на рода Реум и споделял трудностите, които срещал с вида Реум рапонтикум. Той бил почти сигурен, че под това име са смесвани няколко близки вида, защото в описанията на различните ботаници се съдържали твърде много противоречиви данни за белезите и разпространението му. Накрая Максимович се интересувал дали Янка по време на ботанизирането си из България преди две години не е събрал това растение в Родопските планини, тъй като според Пр. Алпинус и други стари автори то растяло в Родопите, край изворите на Марица.

Писмото на Максимович, съпоставено с неотдавнашното съобщение на Веленовски, подсказало на Деген, че може би се отнася за едно и също растение, около което има някаква тайна, и той се заел с разгадаването й. След близо едногодишно ровене из библиотеките Деген успял да издири всичко писано за ревена от Диоскорид до Веленовски и публикувал много интересна статия за неговата история, благодарение на която сега ние знаем това, което вече разказах. Останало само да се изясни дали Реум рапонтикум се среща освен в Рила още и в Азия и ако е така, откъде произхожда материалът, описан от К. Линей. По-късно било отговорено и на тези въпроси.

През първите десетилетия на миналия век ревенът бил намерен на няколко места из Северозападна Рила и от българските ботаници. Пръв от тях бил Божимир Давидов, по онова време директор на гимназията в Самоков. Три-четири пъти той попадал на усамотени неизвестни находища на ревена сред скалите, събрал материал за хербарий и пренесъл живо растение в Ботаническата градина. Фактически Б. Давидов е първият ботаник, видял рилския ревен в естествената му среда. На посоченото някога от В. Стрибърни място около Сухото езеро се оказало, че расте не ревенът, а алпийският лапад, който по вегетативни белези може да бъде сгрешен с него.

След Давидов ревенът бил намерен на още едно място в Рила по време на ботаническа екскурзия в планината, водена от проф. Николай Стоянов.

Направените от английския ботаник У. Търил сравнения между рилските екземпляри и оригиналното растение на К. Линей показали, че те са напълно идентични. Установено било също, че азиатските представители, смятани за Реум рапонтикум, са грешно определени други видове. По такъв начин се потвърдило, че типусът на Линей пряко или косвено (от култура) произхожда от България, от Рила планина. Извършеното междувременно в Русия подобно проучване на целия род Реум, при което били използвани голям брой хербарийни образци от различни части на неговия ареал, също потвърдило, че въпросният вид не се среща другаде освен в Рила и следователно е ендемит за планината.

Независимо от тези изследвания и старите писмени сведения и сега някои ботаници продължават да поддържат мнението, че макар ревенът да се среща в Рила, вероятно се отнася за подивяло старо културно растение от азиатски произход. Според тях видовете, разпространени в Азия, не са още достатъчно добре познати и се нуждаят от допълнителни по-подробни проучвания. Има обаче още един факт, който не намира обяснение от гледище на тази теза - характерът на местообитанията на ревена в Рила. Извършените преди около 75 години от Н. Стоянов наблюдения върху находищата на растението, намиращи се на километри от манастира, и екологичните условия, при които то се среща (влажни скалисти места), съпроводени с фитогеографски анализ на придружаващите го видове (между които например червено и планинско омайниче, сибирски лук, алпийска солданела и др.), водят до извода, че местообитанията на ревена не могат да бъдат находища на подивяло културно растение, а на древен, реликтен вид, остатък от терциерната растителност по нашите земи.