Водно пипериче

Persicaria hydropiper

Снимки на Водно пипериче (Persicaria hydropiper)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Водно пипериче

Латинско име

Persicaria hydropiper (L.) Delabre - чете се "персика́риа хидро́пипер"¹.

Природозащитен статут и опазване

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие².

Описание и разпознаване

Водното пипериче е едногодишно тревисто растение. Отличителните особености на вида: Съцветията класовидни, тънки, нежни, рехавоцветни, с ясно видими, почти неприпокриващи се цветове. Листата най-често 2,5-3,5 пъти по-дълги, отколкото широки, голи, по ръба с къси прилегнали четинки. Околоцветникът по цялата си повърхност със златистожълти до жълтокафяви, едри, ясно забележими жлези. Следва подробното описание:

Растение с остър парлив вкус.

Стъблото най-често изправено или приповдигащо се, вкореняващо се по възлите, обикновено от основата малко или много разклонено, 30-100 (120) см високо, тънко, голо, зелено или под възлите с виолетовочервени пръстенчета, при узряване често цялото червено; междувъзлията цилиндрични или съвсем слабо в долната част разширени.

Листата продълговато ланцетни до ланцетни или яйцевидно ланцетни, 3-12 см дълги и 1-З,б см широки, най-често 2,5-3,5 пъти по-дълги, отколкото широки, към върха дълго заострени, най-широки в долната третина, към основата стеснени, с къса 0,5-1,5 см дръжка или почти приседнали, голи, по ръба с къси прилегнали четинки, с прозрачни жлезисти точки; на горната повърхност понякога с черно U-образно петно.

Охреите къси, тръбести, в основата понякога леко мехуресто подути, зеленикави, кафяви или ярко червени, ципести, прозрачни, голи или с много редки къси прилегнали власинки, на горния край по ръба с редки, 1-3 мм дълги реснички.

Съцветията класовидни, тънки, нежни, рехавоцветни, 3-6 см дълги, разположени по върховете на стъблата и клоните или странично в пазвите на по-горните листа, често извити и наведени, в долната си част обикновено прекъснати и размесени с дребни листчета.

Охреолите фуниевидни, по ръба без реснички или с редки, къси, до 0,5 мм реснички. Цветните снопчета 3-5-цветни, обикновено развити 1-3 цвята. Цветните дръжки по-къси от околоцветника, 2-3 мм дълги и скрити в охреолите, при плодовете удължени до 4-5 мм, стърчащи навън от охреолите.

Околоцветникът 3,5-4,5 мм дълъг, до средата или малко по-дълбоко (3) 4-5-делен, зеленикав, на върха червеникав, розов или бял, по цялата си повърхност със златистожълти до жълтокафяви, едри, ясно забележими точковидни жлези.

Тичинките 6(8), по-къси от околоцветника.

Орехчето 2,5-3(3,5) мм дълго и 1,6-2 мм широко, от два типа: тристенно или лещовидно (от едната страна плоско, от другата силно изпъкнало), по повърхността грапаво, матово, тъмнокафяво до чернокафяво, напълно затворено от околоцветника.

Цъфти юли-октомври³.

Местообитание

По влажни и мочурливи песъчливи и чакълести места край бреговете на реки, потоци, езера, блата, вирове, микроязовири и други водоеми, из заблатени и мочурливи ливади, на влажни горски пътеки; край пътища, канавки, вади, окопи, ровове и напоителни канали; често като плевел из оризищата, в някои окопни култури и в зеленчуковите градини⁴.

Разпространение в България

Расте в цялата страна в равнините и предпланините и в някои високи полета до 1000 метра надморска височина⁵.

Общо разпространение

Карта на общото разпространение на Водното пипериче (в зелено - естественото разпространение, в лилаво - въведен от човека)⁶:

Persicaria hydropiper

Значение

Медицинско растение. Използват се надземните части като хемостатично средство при вътрешни кръвоизливи, особено при маточни кръвотечения. Съдържа 2-2,5% флавонолови гликозиди – рамназин, рутин, кверцитрин, кемпферол и др.; дъбилни вещества-3,8%, органични киселини – мравчена, оцетна, ябълчна, валерианова и др.; етерично масло, гликозид полигопиперин, витамин С и др. Намира приложение и като багрилно растение⁷.