БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Живородно кървавиче.
Bistorta vivipara (L.) Delarbre - чете се "бисто́рта виви́пара"1. Видовото име vivipara означава "живороден"2.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Живородното кървавиче е многогодишно тревисто растение. Отличителните особености на вида са: Дръжките на приосновните листа не са крилати. Листата по края задебелени и с малко или много подвити надолу ръбове. Съцветието тясно цилиндрично, по-тънко от 1 см и 4-6 пъти по-дълго, отколкото широко, в долната част вместо цветове се развиват луковички или цялото съцветие само с луковички. Стъблото 5-30 см, рядко по-високо. Следва подробно описание:
Коренището дебело, грудковидно, най-често кукесто извито или почти под формата на буквата S, изцяло обвито с листни остатъци, отвън чернокафяво, отвътре белезникаво, 0,5-1 см широко и 1-5 см дълго, на върха с 1 до 3 стъбла и няколко приосновни листа.
Стъблото право, неразклонено, голо, 5-30 (35) см високо, с 2-3 междувъзлия.
Приосновните и долните стъблови листа продълговати до линейно ланцетни или елиптични до почти кръгли, 1-12 см дълги и 0,5-2 см широки, на върха остри или заострени, по-рядко тъпи, в основата клиновидно стеснени, заоблени или сърцевидни, с 1-10 см дълга, некрилата листна дръжка.
Средните листа по-дребни, 1-6 см дълги и 0,3-1 см широки, с къси дръжки или приседнали, продълговати или линейно ланцетни до линейни, с остър връх и клиновидна основа.
Най-горните листа много малки, линейно ланцетни или линейни, остри, приседнали, 1-4 см дълги и 0,1-0,4 мм широки.
Всички листа твърди, кожести, голи или с много редки къси власинки, отгоре тъмнозелени, отдолу бледозелени или сивозелени, с ясно изразено мрежесто жилкуване, по края задебелени и с малко или много подвити надолу ръбове.
Охреите дълги, светлокафяви, тръбести, косо отрязани, голи, без реснички.
Съцветието класоподобно, връхно, право, обикновено рехавоцветно до умерено гъсто, тясно цилиндрично, 2-6(8) см дълго и 0,4-1 см дебело, в долната част вместо цветове се развиват кафяви или тъмнопурпурни, приседнали яйцевидни луковички, по-рядко цялото съцветие само с луковички.
Прицветниците ципести, широко яйцевидни, в горната част назъбени и изведнъж рязко заострени.
Цветните дръжки по-къси от околоцветниците или равни на тях.
Цветовете бели или бледорозови, около З мм дълги, с петделен околоцветник, разделен почти до основата.
Тичинките (6) 8, по-дълги или равни на околоцветника, с тъмновиолетови прашници.
Стълбчетата 3, със сферични близалца. Орехчето около 3 мм дълго, тристенно, тъмнокафяво, гладко, лъскаво.
Цъфти юни-август3.
Из високопланински поляни и пасища, по влажни каменливи склонове и скали, край потоци, често във формациите на някои дребни храстчета, като Vaccinium uliginosum L., Dryas octopetaia L. и Empetrum nigrum L., предимно на северни и северозападни склонове, най-често над горната граница на гората4.
В планините Стара планина, Витоша, Северен Пирин, Рила, Западните Родопи; от 1600 до 2750 метра надморска височина5.
Карта показваща естественото разпространение на Живородното кървавиче по флористични райони (оцветените в зелено)6:
Северна, Централна и отчасти Южна Европа, Арктика, Централна Азия, Кавказ, Сибир, Японо-Китайската област, Северна Америка7.
Карта на общото разпространение на Живородното кървавиче (в зелено са показани страните и териториите, в които е разпространен, а в червено, където е изчезнал)8:
Цялото растение съдържа въглехидрати, като в надземните части са главно захари (до 8,7%), а в подземните скорбяла (до 12%) и захари (10%). Съдържа и витамин С. Намира приложение в народната медицина9.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Асенов, И. 1966. В: Флора на Народна Република България, том ІII, издателство на БАН.
4 Асенов, И. 1966. Пос. източник.
5 Асенов, И. 1966. Пос. източник.
6 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 1.06.2023] - CC-BY-NC-4.0.
7 Георгиев, Т. 1963. Пос. източник.
7 Bistorta vivipara (L.) Delarbre | Plants of the World Online | Kew Science.
9 Асенов, И. 1966. Пос. източник.