Кървавиче, Обикновено кървавиче.
Bistorta major S. F. Gray - чете се "бисто́рта ма́йор"1, известно е и под името Polygonum bistorta L.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Многогодишно тревисто растение с дебело, змиевидно извито, отвън черно, при разчупване розово-червено коренище. Стъблото изправено, голо, неразклонено, високо 30-130 cm, на върха с гъсто класовидно съцветие, два пъти по-дълго, отколкото широко, дълго 2-7 cm. Приосновните и долните стъблени листа едри, продълговато яйцевидни до продълговато ланцетни, в основата клиновидни или изведнъж стеснени в дръжка, дълга 4-30 cm; средните листа по-дребни, с къса дръжка или приседнали, обхащащи с основата си стъблото. Цветовете от бледорозови до розово-червени, дълги 3-4 mm Цъфти май-август2.
Влажни ливади и пасища3.
Установен е в следните флористични райони: Стара Планина (средна и западна), Знеполски район, Родопи (западни), Западни гранични планини, Софийски район, Пирин, Рила, Средна гора и Витошки район; от 700 до 2200 м надморска височина4.
Кървавичето е лечебно и дъбилно растение5.
Коренище от кървавиче - Rhizoma Bistortae.
През пролетта (април-май) до появяването на цветоносните стъбла или в края на лятото (август-септември) след узряването на плодовете. Коренищата на добре развитите растения се изкопават с права лопата или копачка. Да не се нараняват, тъй като при сушене потъмняват. Изтръскват се от пръстта и след това се изрязват надземните части6.
Коренищата се измиват бързо в течаща вода. Не трябва да се оставят продължително време във водата, за да не започне извличане на биологичноактивните вещества. След отцеждане се разстилат на пласт не по-дебел от 3-5 cm върху рамки или постелки в проветриви помещения или на открито. Разбъркват се ежедневно до пълното им изсъхване. Билката е суха, когато при огъване коренищата се чупят7.
От 5 кг свежа билка се получава 1 кг суха8.
Съдържа до 30% дъбилни вещества, предимно галотанини, свободна галова и елагова киселина и други9.
Билката от кървавиче притежава адстрингентно (затягащо), противовъзпалително и кръвоспиращо действие, което се определя от високото съдържание на танини. Вътрешно се прилага под формата на запарка при стомашно-чревни, микробиални и други възпаления, вътрешни кръвотечения в стомаха и червата, кървави диарии, дизинтерия, възпалени хемороиди, обилна менструация. Външно се използва отвара за гаргара и промивка при възпаление на устната кухина, венците и сливиците, за промивки и компреси при външни кръвоизливи, гнойни и бавно заздравяващи рани, мокрещи екземи, за промивки при бяло течение у жените10. Тези приложения и лечения са примерни - да се използва само по лекарско предписание и под лекарски надзор!
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Китанов, Б. 1987. Разпознаване и събиране на билки. София.
3 Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
4 Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
5 Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.
6 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
7 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
8 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
9 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.
10 Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.