БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Кървавиче

Bistorta major

Снимки на Кървавиче (Bistorta major)

Bistorta major Bistorta major Bistorta major

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Кървавиче, Обикновено кървавиче.


Латинско име

Bistorta major S. F. Gray - чете се "бисторта майор", известно е и под името Polygonum bistorta L.


Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.


Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто растение с дебело, змиевидно извито, отвън черно, при разчупване розово-червено коренище. Стъблото изправено, голо, неразклонено, високо 30-130 cm, на върха с гъсто класовидно съцветие, два пъти по-дълго, отколкото широко, дълго 2-7 cm. Приосновните и долните стъблени листа едри, продълговато яйцевидни до продълговато ланцетни, в основата клиновидни или изведнъж стеснени в дръжка, дълга 4-30 cm; средните листа по-дребни, с къса дръжка или приседнали, обхащащи с основата си стъблото. Цветовете от бледорозови до розово-червени, дълги 3-4 mm Цъфти май-август[1].


Местообитание

Влажни ливади и пасища[2].


Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Стара Планина (средна и западна), Знеполски район, Родопи (западни), Западни гранични планини, Софийски район, Пирин, Рила, Средна гора и Витошки район; от 700 до 2200 м надморска височина[3].


Значение

Кървавичето е лечебно и дъбилно растение[4].


Употребяема част (билка)

Коренище от кървавиче - Rhizoma Bistortae.


Време и начин на бране на билката

През пролетта (април-май) до появяването на цветоносните стъбла или в края на лятото (август-септември) след узряването на плодовете. Коренищата на добре развитите растения се изкопават с права лопата или копачка. Да не се нараняват, тъй като при сушене потъмняват. Изтръскват се от пръстта и след това се изрязват надземните части[5].


Първична обработка на билката

Коренищата се измиват бързо в течаща вода. Не трябва да се оставят продължително време във водата, за да не започне извличане на биологичноактивните вещества. След отцеждане се разстилат на пласт не по-дебел от 3-5 cm върху рамки или постелки в проветриви помещения или на открито. Разбъркват се ежедневно до пълното им изсъхване. Билката е суха, когато при огъване коренищата се чупят[6].


Рандеман

От 5 кг свежа билка се получава 1 кг суха[7].


Съдържание на билката

Съдържа до 30% дъбилни вещества, предимно галотанини, свободна галова и елагова киселина и други[8].


Лечебно действие и приложение

Билката от кървавиче притежава адстрингентно (затягащо), противовъзпалително и кръвоспиращо действие, което се определя от високото съдържание на танини. Вътрешно се прилага под формата на запарка при стомашно-чревни, микробиални и други възпаления, вътрешни кръвотечения в стомаха и червата, кървави диарии, дизинтерия, възпалени хемороиди, обилна менструация. Външно се използва отвара за гаргара и промивка при възпаление на устната кухина, венците и сливиците, за промивки и компреси при външни кръвоизливи, гнойни и бавно заздравяващи рани, мокрещи екземи, за промивки при бяло течение у жените[9]. Тези приложения и лечения са примерни - да се използва само по лекарско предписание и под лекарски надзор!



Вижте също

Дърветата в България

Храстите в България

Растенията подредени по окраската на цвета

Природни местообитания от мрежата НАТУРА 2000 в България

Диворастящи пролетни цветя


Източници на информация

[1] Китанов, Б. 1987. Разпознаване и събиране на билки. София.

[2] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[3] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.

[4] Делипавлов & кол., 2003. Пос. източник.

[5] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[6] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[7] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[8] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.

[9] Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер, София.


Bistorta major in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2009 - 2018 BGflora.net