БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Жилава твърдокласица.
Sclerochloa dura (L.) P. Beauv. - чете се "склерохлоа дура".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Жилавата твърдокласица е едногодишно сивозелено туфесто тревисто растение, високо от 5 до 15 cm. Стъблото голо и гладко, прилегнало или приповдигащо се. Листните влагалища са голи, гладки, към гръбната страна с ръб. Езичето късо, заострено. Листата са линейно ланцетни, плоски, до 4,5 mm широки, голи, гладки. Съцветието е класовидна едностранна метлица, до 5 cm дълга, в долната част с къси клонки, наредени в 2 реда, по които са прикрепени класчетата. Класчетата с 3 до 5 цвята, зелени, до 10 mm дълги. Плевите 2, твърди, неравни, кожести, с 3-5 жилки, по края ципести, тъпи, горната почти 2 пъти по-дълга от долната. Долната плевица възтъпа, с горен ръб, по-дълга от плевите. Цъфти април-юни[1].
Утъпкани и заплевени места (край пътища, пътеки, пасища и пр.)[2].
Карта показваща естественото разпространение на Жилавата твърдокласица по флористични райони (оцветените в сиво)[3]:
Расте от 0 до 800 метра надморска височина[4].
Западна и Южна Европа, Кавказ, Средна и Мала Азия, Средиземноморието, Ирак, Афганистан[5]; пренесен от човека в САЩ[6].
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Пенев Ив. 1963. В: Флора на Народна Република България. Том I. София.
[2] Пенев Ив. 1963. Пос. източник.
[3] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[4] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.
[5] Пенев Ив. 1963. Пос. източник.
[6] Plants Profile for Sclerochloa dura (common hardgrass) - Natural Resources Conservation Service.