Алпийска ливадина.
Poa alpina L. - чете се "по́а алпи́на"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Алпийската ливадина е многогодишно тревисто чиместо растение с къси коренища и издънки. Стъблото изправено или приповдигащо се, 10-80 см високо, в основата си слабо задебелено и обвито с влагалищата на старите листа. Листата плоски, 3-5 мм широки, късо заострени, заедно с влагалищата гладки. Езичето до 4 мм дълго. Метлицата яйцевидна, до 7 см дълга. Клонките къси, единични или долните понякога по 2 заедно. Класчетата яйцевидно ланцетни, с 5-10 цвята, зелени или виолетово напъстрени. Плевите почти еднакви, овално ланцетни, на върха си късо заострени. Долната плевица яйцевидно ланцетна, по гърба си с къси реснички, без съединителни власинки. Цъфти юли-септември2.
Високопланински поляни, скални склонове и по-рядко в горите3.
В планините Рила, Пирин, Витоша, Стара планина, Западни и Средни Родопи, Беласица и Осогово4. Според цитирания източник расте между 1600 и 2000 метра надморска височина. Според Конспект на висшата флора на България5 расте от 1500 до 2000 метра. Според Флора на Народна Република България расте над 1000 метра надморска височина. Сниманите тук растения, растяха и цъфтяха на височина около 2400 надморска височина.
Планините на почти цяла Европа, Кавказ, Мала Азия, Сибир, Средна Азия, Северна Америка6.
Добро фуражно растение7.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Китанов, Б. & Ив. Пенев. Във: Флора на Народна Република България, том І. Изд. на БАН, София.
3 Китанов, Б. & Ив. Пенев. 1963. Пос. източник.
4 Делипавлов, Д., И. Чешмеджиев, М. Попова, Д. Терзийски, И. Ковачев. 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
6 Китанов, Б. & Ив. Пенев. Пос. източник.
7 Китанов, Б. & Ив. Пенев. Пос. източник.