Мизийска овсига.
Bromus moesiacus Vel. - чете се "бромус мезиакус".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие - не е включен в Приложение № 3 на закона. Включен е в приложение № 2А на същия закон, което значи, че за запазване на местообитанията на видовете от това приложение се обявяват защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии.
Мизийската овсига е многогодишно тревисто рехавотуфесто растение. Стъблата изправени, високи от 20 до 40 cm. Листата са разперено-влакнести с плоски линейни петури. Листните влагалища на изсъхнали приосновни листа са мрежесто разнищени. Съцветието е изправена влакнеста метлица с къси клонки. Класчетата са дълги 1.5-2.5 cm. Цъфти през месеците май-юни.
Източници на информацията за описанието:
Расте в пояса на ксеротермните дъбови гори до 800 метра надморска височина на скалисти варовити склонове върху, плитка, излужена горска или хумусно-карбонатна суха почва [Велчев, Вл., Ст. Кожухаров, М. Анчев, 1992].
Установен е в следните флористични райони: Стара планина (западна и източна), Предбалкан (западен), Витоша, Софийски район, Знеполски район, Тракийска низина и Славянка [Асьов, Б & А. Петрова., ред. 2012. Конспект на висшата флора на България, БФБ].
Български ендемит - расте единствено в България [Асьов & Петрова, 2012].
Мизийската овсига е описана като нов вид за науката през 1891 г. от чешкия ботаник Йозеф Веленовски по материали, събрани от неговия сънародник Х. Шкорпил в района на с. Крапец в западните поли на Витоша [Велчев, Вл., Ст. Кожухаров, М. Анчев, 1992].