Средна сълзица.
Briza media L. - чете се "бри́за ме́диа"1. Видовото име media означава "среден"2, от което е изведено българското име.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Средната сълзица е рехавотуфесто растение. Коренището с къси подземни издънки. Стъблото до 100 см високо, голо. Листата тясно линейни, плоски, до 10 мм широки, отгоре и особено по ръбовете си грапави. Влагалищата голи, рядко по ръба си космати. Езичето много късо, тъпо. Метлицата до 15 см дълга, отначало сбита, по-късно разперена, с тънки, грапави, обикновено виолетово обагрени клонки. Класчетата увиснали, закръглени до сърцевидни, 3-10 мм дълги и до 5 мм широки, на дълги дръжки, с 3-12 цвята. Плевите еднакви овални, до 3 мм дълги, с тесен ципест ръб, голи, жълтеникавозелени, силно виолетово напъстрени. Плевицата също с тесен ципест ръб, зеленикавожълта или слабовиолетова. Цъфти май-юни3.
Ливади, горски посеви и храсталаците4.
В цялата страна от 0 до 1800 метра надморска височина5.
Почти цяла Европа (липсва в арктическите и най-южните части), Кавказ, Северна Мала Азия6.
Добро, но малко добивно фуражно растение. Охотно се яде от добитъка. особено от овцете. Използва се като декоративно растение и за сухи букети7.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Пос. източник.
3 Китанов, Б. 1963. Във: Флора на Народна Република България, том І. Изд. на БАН, София.
4 Китанов, Б. 1963. Пос. източник.
5 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
6 Кожухаров, Ст. 1963. Пос. източник.
7 Кожухаров, Ст. 1963. Пос. източник.