БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Едра сълзица.
Briza maxima L. - чете се „бри́за ма́ксима“1.
Родовото име Briza е изведено от гръцка дума brizo - „помахвам“. Родът е наречен така поради поклащащите се движения на класчетата при подухване на вятъра2 - сякаш растението помахва с класчетата си.
Видовото име maxima на латински означава „най-голям“3.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Едрата сълзица е едногодишно тревисто растение.
Туфесто, разклонено от основата растение.
Стъблата изправени, до 50 см високи, голи.
Листата линейно ланцетни, заострени, 2-5 мм широки, плоски, голи или много рядко отгоре с единични власинки. Влагалищата голи, езичето ланцетно, до 5 мм дълго.
Метлицата рехава, 10-14 см дълга, с тънки, обикновено увиснали клонки и малобройни, овални или длъгнесто овални класчета.
Класчетата са дълги от 12 до 20 мм и до 10 мм широки, обикновено червеникави, рядко жълтеникавозелени, с 5-18 цвята.
Плевите яйцевидни, до 7 мм дълги, ципести, тъпи, почти еднакви помежду си, мехуресто подути.
Долната плевица широко ципеста по ръба, овална, при основата си сърцевидна, на върха слабо заострена, до 8 мм дълга, в по-горните класчета ресничеста, рядко гола, на гърба издута.
Горната плевица ципеста, продълговата.
Зърното закръглено.
Цъфти май-юни4.
Каменливи места, храсталаци и редки дъбови гори5.
Карта, показваща естественото разпространение на Едрата сълзица по флористични райони (оцветените в зелено)6:
Карта на общото разпространение на Едрата сълзица7 (в зелено е показано естественото разпространение, а в лилаво, където е въведена от човека):
Използва се като декоративно растение в градините, а също и за сухи букети8.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Briza minor - New Zealand Plant Conservation Network.
3 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
4 Китанов, Б. 1963. Във: Флора на Народна Република България. Том І. Изд. на БАН. София.
5 Китанов, Б. 1963. Пос. източник.
6 Стоянов К., Райчева Цв. & Чешмеджиев И. 2022. Определител на местни и чужди растения в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив. ISBN 978-954-517-313-4 www.botanica.gallery [публикуван на 25.06.2022, последна актуализация 01.07.2025] - CC-BY-NC-4.0.
7 Briza maxima L. | Plants of the World Online | Kew Science.
8 Китанов, Б. 1963. Пос. източник.