Обикновен саркофай, Европейски саркофай.
Plumbago europaea L. - чете се "плумба́го европе́а"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Обикновеният саркофай е многогодишно тревисто растение. Стъблата изправени, 30-110 см високи, заоблени, голи, разклонени почти до основата, с многобройни възходящи клонки. Листата до 70 мм дълги и 30 мм широки, покрити с дребни, бели точковидни кристалчета, синкавозелени, плитко назъбени, по ръбовете жлезисти или голи, тези в долната половина на стъблото на къси дръжки, тясно до широко обратно ланцетни, в горната част на стъблото и по клонките ланцетни, тясно ланцетни до линейни, приседнали. Цветовете почти приседнали, събрани на групи в метличесто разклонени съцветия; прицветниците 2-3, 2-3 мм дълги, 2,5-4 пъти по-къси от чашката, тревисти, зелени, продълговато яйцевидни до ланцетни. Чашката 5-8 мм дълга, тръбеста, с 5 къси триъгълни зъбчета и широки, покрити с жлезисти власинки, антоцианово обагрени ребра, тънко ципеста между тях. Венчето бледовиолетово, тръбесто, до 1,5 пъти по-дълго от чашката; дяловете му обратно яйцевидни, закръглени или плитко врязани. Тичинките с разпукващи се надлъжно прашници, малко по-дълги от чашката. Стълбчето по-дълго от венечната тръбица, с нишковидни, по вътрешната повърхност гъсто жлезисти близалца. Кутийката 6-8 мм дълга, продълговато яйцевидна. Цъфти юли-септември2.
По сухи каменисти, често рудерализирани места, на силикатен и варовит терен3.
Карта, показваща разпространението на Обикновения саркофай в България по флористични райони (оцветените в сиво)4:
Съгласно Флора на Народна Република България, том VIII, е със следното разпространение: Черноморско крайбрежие, Североизточна България (с. Дуранкулак, Толбухинско; Девня, Варненско; Провадия), Предбалкан (В. Търново — местн. Царевец), Струмска долина (Кресна), Славянка, Южен Пирин (Роженски манастир), Рила (над Благоевград), Западни (Елидере, Бесапарски ридове), Средни (Асеновград) и Източни (местн. Чала при с. Кранево), Родопи и Тракийска низина, 100-1000 м надм. височина5.
Карта на общото разпространение на Обикновения саркофай6:
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Анчев, М. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VIII, София.
3 Анчев, М. 1982. Пос. източник.
4 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
5 Анчев, М. 1982. Пос. източник.
6 Plumbago europaea L. | Plants of the World Online | Kew Science.