Многогодишни, рядко едногодишни тревисти растения или ниски храстчета. Съцветията метличести със заоблени или ръбести клонки. Цветовете приседнали, събнани по 1 до 5 в класчета, образуващи рехави или гъсти класове. Класчетата в основата с 3 полупрозрачни или тревисти присъцветници, външният обикновено значително по-дребен от вътрешния, средният разположен към оста на класа, често незабележим. В двуцветните и многоцветните класчета всеки цвят освен този в основата с ципест прицветник. Чашката с равна или скосена основа, в долната половина тръбеста или конична, постепенно фуниевидно разширена, ципеста, петделна, често с 5 междинни, по-къси триъгълни, сраснали само в основата дялове. Венчелистчетата обратно ланцетни, след прецъфтяване подвити навътре и скрити в чашката. Тичинките са 5. Стълбчетата са 5, свободни или сраснали в основата, с нишковидни близалца, покрити със заоблени или заострени брадавички [Анчев, М. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VІІІ, София].
Корените на повечето видове са богати на дъбилни и багрилни вещества. Листата съдържат витамин С. Народната ветеринарна медицина препоръчва Гмелиновата гърлица като съставна част на храната и под формата на отвара при лечението на някои болести при домашните животни. Някои видове се използват като декоративни растения [Анчев, 1982].
В България са установени 6 вида и всички те са защитени от Закона за биологичното разнообразие.