Обикновено лъжичниче, Румелийско лъжичниче.
Armeria rumelica Boiss. - чете се "арме́риа руме́лика"1.
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Обикновеното лъжичниче е многогодишно тревисто растение. Коренът прав, обикновено неразклонен, до 30-35 см дълъг, в горната част задебелен, преминаващ в скъсени разклонени стъбла, покрити с кафяви листни остатъци. Цветоносните стъбла 25-60 см високи, многобройни, по-рядко единични или по няколко, изправени, гладки, голи, тревистозелени. Листата в розетки, 3,5-20 см дълги, 1-5 мм широки, линейно ланцетни до тясно линейни, с добре изразена средна и 2 странични жилки, външните обикновено малко по-къси, линейно ланцетни до тясно линейни, заострени, плоски, вътрешните плоски или с подгънати ръбове, линейни до тясно линейни, постепенно заострени, голи или разпръснато до гъсто късо влакнести по жилките, по ръбовете ресничести, с тревистозелена горна и бледозелена долна повърхност. Съцветната главичка (17-) 20-30 мм в диаметър. Обвивните листчета ципести, бледозеленикавокафяви до бледокафяви; външните по-къси от вътрешните, широко ланцетни, постепенно заострени, с тесни ципести ръбове; вътрешните обратно яйцевидни, на върха закръглени, обикновено плитко врязани, с тесни ципести полупрозрачни ръбове; ръкавчето 15-35 мм дълго, кафяво. Класчетата на 1,5-3,0 мм дълги дръжки, в основата с широко обратно яйцевидни, равни или малко по-дълги от чашката, полупрозрачни ципести присъцветници; прицветниците 4-6 мм дълги, удължено обратно яйцевидни, тънко ципести, почти прозрачни. Цветната дръжка 1,5-3 мм. Чашката 7-10 мм дълга, в основата тясно обратно конична с 0,8-1 мм дълга шпора и 10 гъсто четинести жилки, 5 от конто неясни, останалите изпъкнали, продължаващи в чашковите дялове; чашката в горната половина постепенно фуниевидно разширена, ципеста, полупрозрачна, с 5 добре изразени, тясно триъгълни, постепенно заострени дялове с 1,3-2,3 мм дълги, в основата късо ресничести осилчета. Венчелистчетата обратно ланцетни, на върха закръглени, бледовиолетови до бледорозови, по-рядко бели. Тичинките достигат изреза на чашката. Поленовите зърна диморфни. Стълбчетата в долната третина влакнести. Кутийката 3 мм дълга, обратно конична, разпукваща се неправилно в основата. Семената 2,3-2,5 мм дълги, продълговато обратно яйцевидни, с гладка тъмнокафява повърхност. Цъфти юни-август2.
По сухи тревисти и каменисти места из храсталаците и в покрайнините на горите в предпланинския и планинския пояс3.
Расте почти в цялата срана от 400 до 2000 метра надморска височина. НЕ е намирано във флористичните райони: Източна Стара планина, Странджа и Черноморско крайбрежие4.
България, Сърбия, Северна Македония, Гърция, Европейската част на Турция5 - балкански ендемит.
Подходящо е за отглеждането му като декоративно растение, тъй като от една страна има красиви съцветия, а от друга е вид, който не е особено взискателен към почвените условия, с широк диапазон на вертикално разпространение, поради което е удобен за култивиране6.
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
1 Александър Ташев & Илияна Илиева. 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство "Матком", София.
2 Анчев, М. 1982. В: Флора на Народна Република България, том VІІІ, София.
3 Анчев, М. 1982. Пос. източник.
4 Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
5 Domina, G. (2011): Plumbaginaceae. – In: Euro+Med Plantbase - the information resource for Euro-Mediterranean plant diversity (CC BY-SA 3.0 Unported) - посетен на 01 февруари 2022 г.
6 Анчев, М. 1982. Пос. източник.