Пясъчен живовляк

Plantago scabra

Снимки на Пясъчен живовляк (Plantago scabra)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Пясъчен живовляк, Пясъчен живовлек, Индийски живовляк.

Латинско име

Plantago scabra Moench - чете се "планта́го ска́бра"¹. Видовето име scabra означава "грапав"².

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Описание и разпознаване

Пясъчният живовляк е едногодишно тревисто растение, с развити стъбла, 10-40 см високи, най-често от долната част разклонени, разклоненията прави, срещуположни, приповдигащи се или лежащи, влакнести, повече или по-малко в горната част дребно жлезисти. Долните междувъзлия 1 5,5 см дълги, горните много по-дълги. Листата срещуположни, 2-8 см дълги, 0,1-0,4 см широки, линейки или линейно ланцетни, твърди със завити ръбове, влакнести, на върха заострени, приседнали с една жилка. Съцветните дръжки 1,5-6,5 см дълги, разпръснато или по-гъсто влакнести от къси и дълги прости власинки. Класът 0,5-2 см дълъг, яйцевидно елиптичен, гъст. Най-долните два прицветника по форма рязко отличаващи се от останалите, 4,5-10 мм дълги, яйцевидно закръглени, на върха изведнъж стеснени в дълъг линейно шиловиден връх, с тревиста средна жилка и ципести ресничести ръбове, по повърхността разпръснато до по-гъсто влакнести или почти голи; горните прицветници 2,5-4,5 мм дълги, яйцевидно закръглени или по-широки, отколкото дълги, по ръба широко ципести, върхът не заострен. Чашелистчетата различии по форма и големина, свободни; предните 3,5-4 мм дълги, обратно яйцевидни, тъпи; задните 3-3,5 мм дълги, яйцевидно ланцетни, ладиевидно прегънати, остри, с влакнест кил. Венчето с 3 5-4 мм дълга, гола, повече или по-малко набръчкана венечна тръбица и 1,5-2 мм дълги, яйцевидно ланцетни, остри венечки дялове. Тичинките стърчат от венечната троица; тичинковите дръжки бели; прашниците светложълти. Кутийката 2-3,5 мм дълга, елипсовидна, на върха закръглена. Семената 2,2-2,5 мм дълги, ладиевидни, кафяви до черни, блестящи. Цъфти май-септември³.

Местообитание

По сухи, тревисти места, край пътища, сгради, изкопи, по пясъци, като плевел⁴.

Разпространение в България

В следните флористични райони: Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Средна и Източна Стара планина, Софийски район, Знеполски район, Витошки район, Струмска долина, Пирин, Средни и Източни Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, от морското равнище докъм 800 м надморска височина⁵.