Полски мак

Papaver rhoeas

Снимки на Полски мак (Papaver rhoeas)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Полски мак, Кадънка. За всички народни имена на растението вижте по-долу в раздел "Народни имена на Полския мак".

Латинско име

Papaver rhoeas L. - чете се "папавер реас".

Природозащитен статут и заплахи

Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие^[1].

Описание и разпознаване

Полският мак е едногодишно тревисто растение, високо 25-50 cm. При нараняване от частите му изтича бял мнечен сок. Плодната кутийка обратнояйцевидна до кълбеста. Дискът на близалцето е с 8 до 18 килевидни дяла. Цъфти април-септември^[2].

Местообитание

Сухи тревисти места, посеви, край пътища^[3].

Разпространение в България

Установен е в цяла България, от 0 докъм 1000 метра надморска височина^[4].

Общо разпространение

Европа, Средиземноморието, Югозападна Азия, Кавказ, Сибир, Северна Африка, Макаронезия^[5]. Пренесен от човека и в други части на света.

Значение

Полският мак е плевелно, лечебно, отровно растение [Делипавлов & кол., 2003]. В млечния сок се съдържат алкалоидите морфин, папаверин, тебаин, реадин. Употребява се в народната медицина и за багрене. Медоносно и декоративно (засажда се като цвете в градините)^[6].

Употреба в народната медицина

"Отварата от плодните кутийки на дивия мак се употребява в предписани дози против сърцебиене, болки в коремните органи, спазми при малките деца; за урегулиране нередовна и недосатъчна менструация; против остра кашлица, особено при малките деца; при начална туберкулоза. Отварата от цветовете служи против диария, дизентерия и неволно напикаване"^[7].

С оглед отровността на растението, употребата му като билка следва да става само по лекарско предписание и под лекарски надзор!

Народни имена на Полския мак

Полският мак вероятно е българското диворастящо цвете с най-много български народни имена, което показва обичта на народа към това растение. По-долу следват народните имена, дадени в книгата Материали за български ботанически речник:

Бо̀жа (с. Горио Броди, Македония, с. Екши-су - Леринско); Божа̀нка (Гевгели, с. Сорокиново, Воденско); Бо̀жинка (с. Айтос, Леринско); Божѝнка (с. Кономлади, Костурско); Божѝчка (Кавадарци - Тиквеш, с. Дълбоки - Костурско); Божурѝга (Прилеп, Битоля); Божу̀рика (Крушево, Лерин, Кичево); Божу̀рок (Енидже - Мак.); Бо̀жур (Призрен, Тетово); Божюрига; Божюрок; Була (Кукуш, Банско); Бубо̀нка (Омуртаг); Булка (Велико Търново); Булке (Трънско, Драгоман); Булька (с. Биралци - Македония); Вълчи мак; Герино око (гр. Костенец); Горска булка (Берковско); Дива кадънка; Див ашаш (тур., Гостивар, Тетовско - Мак.); Див мак (Ловеч); Див хашаш; Жабурка (с. Вощарани, Леринско); Кадънка (Ст. Загора, с. Палеор, Мак., Сливен); Къдънка (Ст. Загора, Търново); Калинка; Камбулки (с. Текира - сегашното с. Три водици, Пазарджишко); Капи-коса; Кикула-була (Пловдив); Коко̀ни (Солун, Скопие); Коко̀ружа - (Велес); Къпѝ-коса (с. Пищигово - Пазарджишко); Ла̀ле (Велес); Лети-коса; Мак; Мачец (Гевгели, Гумендже); Нинек; Обикновен мак; Опадѝ-кос (с. Брезe - Соф.); Орманянка (гр. Чепеларе); Пади-коса; Падѝкос (с. Брезье); Папаро̀нка (Пазарджик); Папорунка; Пену̀рика (Дебър); Пеперуга (Воден, с. Бобища - Мак., с. Загоричани - Мак.); Пеперу̀да - (Неврокоп); Петлев мак; Пиуняк (Хасково); Пиш - пиш - кукла (Русе); Пла̀меница (Горна Джумая); Пуплек (Панагюрище); Плю̀сковъц (Дойран - Мак.); Плю̀сков (Струмица - Мак.); Плю̀сковец (с. Долни Порой - Мак.); Просурник; Пукалче; Пукал (Плевен, Хасково); Пукъл; Пуплек; Пъпляк; Пъпъруна (с. Арбанаси - Търновско); Ружа; Слити-коса; Слети-коса (Търново); Трамбу̀ла (с. Гайтаниново- Тетовско); Ту̀рченджик (Паланка - Мак.); Турче (с. Янковец - Ресенско); Ту̀тенка (Ресен, Охрид, Струга - Мак.); Геленджи-чиче (тур.)^[8].