Жълта папаронка

Glaucium flavum

Снимки на Жълта папаронка (Glaucium flavum)

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)

Български имена

Жълта папаронка, Папаронка, Жълт мак, Рогатец.

Латинско име

Glaucium flavum Crantz - чете се "глауциум флавум".

Природозащитен статут и заплахи

Жълтата папаронка НЕ е защитена от Закона за биологичното разнообразие, но събирането и като билка от естествени находища се ЗАБРАНЯВА с ежегодна заповед на министъра на околната среда и водите издавана по реда на Закона за лечебните растения, поради ограничените находища на вида в България.

Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто, синкаво до сиво-зелено растение с дебел корен. Стъблото изправено, вдървеняло в долната част, високо 20-50 (100) cm, дебело до 1,5 cm, разклонено от основата. Приосновните листа са едри, месести, на дръжки, лировидно перестонаделени с широки хрущялни власинки; стъбловите по-дребни, приседнали, стъблообхващащи, последователно разположени, от едро назъбени до пересто изрязани. Цветовете едри, единични, с къси дръжки, разположени в пазвите на стъбловите листа; венчелистчетата 4, от лимонено- до златистожълти или от оранжево-жълти до керемиденочервени с жълтеникава основа; тичинките многобройни (над 30). Плодът удължена права или дъговидно извита, жълтеникава, гола кутийка, разпукваща се откъм върха. Семената дребни, (1,3-1,8 mm), черни, бъбрековидни. Растението е отровно! Цъфти май-юли (до октомври)^[1].

Местообитание

Расте по крайморски пясъци, на скалисти и каменисти места, върху силно ерозирани почви, докъм 500 m надморска височина^[2].

Разпространение в България

Черноморско крайбрежие, Тунджанска хълмиста равнина, Дунавска равнина, Софийски район и Североизточна България^[3].

Общо разпространение

Западна и Южна Европа, Кавказ. Пренесено и отглеждано в Централна Европа^[4].

Значение

Жълтата папаронка е декоративно и лечебно растение^[5].

Употребяема част за лечебни цели (билка)

Събира се надземната част на растението^[6].

Лечебно действие и приложение

Билката се употребява като изходна суровина за производство на алкалоида глауцин^[7]. Глауцинът е проучен основно експериментално и клинично и е внедрен в практиката под названието глаувент. Глаувентът е с по-силен противокашличен ефект от кодеина, но е лишен от неговите странични действия (обстипация, толерантност). Едновременно с основното си действие глаувентът оказва и хипотензивно действие, което в по-високи дози може да причини ортостатичен колапс^[8]. Лечение да се извършва само под лекарски контрол!

Време и начин на бране на билката

Надземната част се събира във фаза на цъфтеж и началото на плодообразуване^[9].

Вижте също

Дърветата в България

Източници на информация

[1] Митрев, А. 1995. Glaucium flavum - Папаронка В: Хорологичен атлас на лечебните растения в България. София.

[2] Митрев, А. 1995. Glaucium flavum - Папаронка В: Хорологичен атлас на лечебните растения в България. София.

[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[4] Кузманов, Б. 1970. В: Флора на Народна Република България, том ІV, София.

[5] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[6] Митрев, А. 1995. Glaucium flavum - Папаронка В: Хорологичен атлас на лечебните растения в България. София.

[7] Митрев, А. 1995. Glaucium flavum - Папаронка В: Хорологичен атлас на лечебните растения в България. София.

[8] Доктор Д. Кехайов - Index of differential diagnosis - ЖЪЛТ МАК.

[9] Митрев, А. 1995. Glaucium flavum - Папаронка В: Хорологичен атлас на лечебните растения в България. София.

Glaucium flavum in English