БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Жълта папаронка

Glaucium flavum

Снимки на Жълта папаронка (Glaucium flavum)

Glaucium flavum Glaucium flavum Glaucium flavum Glaucium flavum Glaucium flavum Glaucium flavum Glaucium flavum Glaucium flavum

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Български имена

Жълта папаронка, Папаронка, Жълт мак, Рогатец.


Латинско име

Glaucium flavum Crantz - чете се "глауциум флавум".


Природозащитен статут и заплахи

Жълтата папаронка НЕ е защитена от Закона за биологичното разнообразие, но събирането и като билка от естествени находища се ЗАБРАНЯВА с ежегодна заповед на министъра на околната среда и водите издавана по реда на Закона за лечебните растения, поради ограничените находища на вида в България.


Описание и разпознаване

Многогодишно тревисто, синкаво до сиво-зелено растение с дебел корен. Стъблото изправено, вдървеняло в долната част, високо 20-50 (100) cm, дебело до 1,5 cm, разклонено от основата. Приосновните листа са едри, месести, на дръжки, лировидно перестонаделени с широки хрущялни власинки; стъбловите по-дребни, приседнали, стъблообхващащи, последователно разположени, от едро назъбени до пересто изрязани. Цветовете едри, единични, с къси дръжки, разположени в пазвите на стъбловите листа; венчелистчетата 4, от лимонено- до златистожълти или от оранжево-жълти до керемиденочервени с жълтеникава основа; тичинките многобройни (над 30). Плодът удължена права или дъговидно извита, жълтеникава, гола кутийка, разпукваща се откъм върха. Семената дребни, (1,3-1,8 mm), черни, бъбрековидни. Растението е отровно! Цъфти май-юли (до октомври)[1].


Местообитание

Расте по крайморски пясъци, на скалисти и каменисти места, върху силно ерозирани почви, докъм 500 m надморска височина[2].


Разпространение в България

Черноморско крайбрежие, Тунджанска хълмиста равнина, Дунавска равнина, Софийски район и Североизточна България[3].


Общо разпространение

Западна и Южна Европа, Кавказ. Пренесено и отглеждано в Централна Европа[4].


Значение

Жълтата папаронка е декоративно и лечебно растение[5].


Употребяема част за лечебни цели (билка)

Събира се надземната част на растението[6].


Лечебно действие и приложение

Билката се употребява като изходна суровина за производство на алкалоида глауцин[7]. Глауцинът е проучен основно експериментално и клинично и е внедрен в практиката под названието глаувент. Глаувентът е с по-силен противокашличен ефект от кодеина, но е лишен от неговите странични действия (обстипация, толерантност). Едновременно с основното си действие глаувентът оказва и хипотензивно действие, което в по-високи дози може да причини ортостатичен колапс[8]. Лечение да се извършва само под лекарски контрол!


Време и начин на бране на билката

Надземната част се събира във фаза на цъфтеж и началото на плодообразуване[9].


Вижте също

Дърветата в България



Източници на информация

[1] Митрев, А. 1995. Glaucium flavum - Папаронка В: Хорологичен атлас на лечебните растения в България. София.

[2] Митрев, А. 1995. Glaucium flavum - Папаронка В: Хорологичен атлас на лечебните растения в България. София.

[3] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[4] Кузманов, Б. 1970. В: Флора на Народна Република България, том ІV, София.

[5] Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.

[6] Митрев, А. 1995. Glaucium flavum - Папаронка В: Хорологичен атлас на лечебните растения в България. София.

[7] Митрев, А. 1995. Glaucium flavum - Папаронка В: Хорологичен атлас на лечебните растения в България. София.

[8] Доктор Д. Кехайов - Index of differential diagnosis - ЖЪЛТ МАК.

[9] Митрев, А. 1995. Glaucium flavum - Папаронка В: Хорологичен атлас на лечебните растения в България. София.



Glaucium flavum in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2012 - 2018 BGflora.net

ban