Змийско мляко.
Chelidonium majus L. - чете се "хелидониум маюс".
Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Змийското мляко е многогодишно тревисто растение. При нараняване на растението от него изтича гъст оранжев сок. Стъблото синкаво, разклонено, високо 30-90 cm, голо или с разсеяни меки власинки. Листата са последователни, сложни - нечифтоперести, с 5-7 листчета. Цветовете събрани по 2-6 в прости сенници, разположени в пазвите на горните листа. Те имат чашка от 2 жълто-зелени листчета, опадващи при разтварянето на цвета. Венчето яркожълто, четирилистно. Тичинките многобройни. Яйчникът горен. Плодът шушулковиден, дълъг до 5 cm, разпукващ се на две части, гол. Цъфти април-юли [Китанов, 1987].
Влажни, каменливи и сенчести места.
В цялата страна от 0 до 1500 m надморска височина.
Естественото разпространение включва Европа, но е пренесен от човека и на други континенти.
Растението е лечебно. Отровно!
Стрък от змийско мляко - Herba Chelidonii.
Надземната част на растението се събира в началото на цъфтежа (май-юни). Отрязва се на разстояние 10 cm над земята, като се внимава да не се смачква [Памуков & Ахтарджиев, 1989].
Сушенето на билката става на сянка или в сушилня при температури до 60°C при силна вентилация [Памуков & Ахтарджиев, 1989].
От 9 кг свежа дрога се получава 1 кг суха.
Съдържа около 20 алкалоида в общо количество 2-4 %. Главните от тях са хелидонин и берберин [Асенов и кол., 1998].
Билката от Змийско мляко притежава спазмолитично, болкоуспокояващо и жлъчегонно действие. Спазмолитичната активност се дължи на главния алкалоид хелидонин, който има действие като папаверина. Прилага се под формата на запарка, тинктура и екстракти като обезболяващо, спазмолитично, жлъчегонно и слабо седативно средство при болки и спазми на храносмилателния канал и жлъчните пътища. Прилага се самостоятелно или в състава на лечебни чайове [Асенов и кол., 1998]. Поради отровността на растението, билката да се използва само по лекарско предписание и под лекарски контрол!.