БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН

Теснолист божур

Paeonia tenuifolia

Снимки на Теснолист божур (Paeonia tenuifolia)

Paeonia tenuifolia Paeonia tenuifolia Paeonia tenuifolia Paeonia tenuifolia Paeonia tenuifolia Paeonia tenuifolia Paeonia tenuifolia

(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)


Българско име

Теснолист божур.


Латинско име

Paeonia tenuifolia L. - чете се "пеониа тенуифолиа".


Природозащитен статут и заплахи

Теснолистният божур е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие - включен е в приложение № 3 на закона.

В Червена книга на Народна Република България - том 1, видът е категоризиран като "застрашен" (при три категории - рядък, застрашен и изчезнал) [Червена книга на НР България том 1. Растения. 1984. Издателство на БАН.].

В Червена книга на Република България, видът е с категория "застрашен" [Антоанета Петрова. 2015. В: Пеев, Д. и др. (ред.) 2015.Червена книга на Република България. Том 1. Растения и гъби. БАН & МОСВ]. В същия източник като заплахи за вида са посочени:

"Локалното разпространение и слабото възобновяване. В миналото – разораването на пасищата и свръхексплоатацията им в близост до населените места. Опасна заплаха за следващите години са плановете за изграждане на ветрогенераторни комплекси по пасищата на Добруджа, като изграждащия се такъв между с. Българево и н. Калиакра унищожи едно от най-големите находища в страната".


Описание и разпознаване

Теснолистният божур е многогодишно тревисто растение с грудесто удебелени корени. Стъблата изправени, високи 15–40 cm, с един цвят. Листата са последователни, двойно-тройно перести, с линейни крайни дялове. Цветовете с 5–6 чашелистчета и 8–10 едри, тъмночервени венчелистчета и множество тичинки с жълти прашници. Плодът с 3–4 (5) влакнести мехунки. Цъфти април-май, плодоноси август–септември. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена. Възобновяването е много слабо и поради липсата на приспособления за разнасяне на семената е в рамките на находищата.

Източници на информацията за описанието:


Местообитание

Среща се по сухи тревисти места, почти винаги на каменист варовит терен. Отделните популации са с площ до 0,5, рядко до 10 ha [Петрова, 2015].


Разпространение в България

Установен е в следните флористични райони: Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина (долината на р. Студена), Знеполски район (Драгоманско), Софийски район (с. Понор, Божурище и др.), Тунджанска хълмиста равнина и Странджа; до около 700 m н. в. Най-многочислени са популациите по умерено използвани пасища в Добруджа (околностите на селата Българево, Ваклино, Тюленово, Свети Никола, Вранино, Видно, Раковски, Нейково, Септемврийци, Крупен, Бежаново, Божаново, Срединско, Сърнино) и в местн. Божурлъка при с. Горна Студена. Някои находища (в Софийско, край Малко Търново в Странджа планина) не са потвърждавани от десетилетия [Петрова, 2015].


Общо разпространение

Югоизточна Европа (Украйна, Молдова, Румъния, България, Югославия) [Петрова, 2015].



Paeonia tenuifolia in English

Еволюционната теория е лъжа!


Абортът е убийство!


© 2016 BGflora.net

ban