БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА ОНЛАЙН
(Щракнете върху снимките, за да ги видите в по-голям размер)
Зеленоцветна платантера, Зеленоцветна кукувича опашка.
Platanthera chlorantha (Custer) Rchb. - чете се "платантера хлоранта".
Видът НЕ е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Зеленоцветната платантера е многогодишно тревисто растение. Обикновено с 1 или 2 (рядко с 3) приосновни листа. Цветовете събрани в класовидни съцветия. Прашнковите гнезда са сближени в горната си част и раздалечени към долния си край. Шпората към края си обикновено задебелена. Цветовете са зеленикавобели. Цъфти април-юли[1].
Зеленоцветната платантера се опрашва от различни видове едри нощни пеперуди, като устройството на цветовете напълно съответства на устройството на опрашителите.
Цветът, когато се погледне от предния си край, може да се оприличи на ангел с разперени криле, но всъщност всяка негова част си има точно предназначение.
Цвят на Зеленоцветна платантера - изглед откъм отвора на шпората
Така страничните околоцветни листчета (крилата на „ангела”) служат за „ръкохватки”, чрез които пеперудите се захващат за цвета с краката си. Източената дълга зеленикава устна, насочена надолу, е „площадката за приземяване”, върху която се разполага тялото на пеперудата след кацането ѝ на цвета. В центъра на цвета е разположен отвор към дълга шпора разположена зад цвета. Шпората представлява тънко тръбесто образувание, дълго 25-30 mm и дебело 1-2 mm.
Страничен изглед на цвят на Зеленоцветна платантера - в средата на снимката се вижда дългата тънка шпора на цвета
Всъщност, тази така наречена шпора, представлява резервоар, в който растението произвежда и съхранява нектар, чрез който привлича нощните пеперуди. Нектарът е разположен на дъното на шпората. Поради голямата ѝ дълбочина, нектарът може да бъде достигнат само от пеперуди с дълги хоботи, каквито са и нощните пеперуди - опрашители на орхидеята.
Над отвора на шпората е разположено близалцето на плодника, а от двете страни на отвора под ъгъл спрямо него са разположени двата полинария. Полинариите се състоят от голямо количество прашец (полен) слепени от лепливо вещество в поленова маса прикрепена за дръжка, която в долния си край завършва с жълт лепкав диск. Лепкавите дискове на двата полинария са насочени един срещу друг в цвета. Полинарийте са разположени в прашникови гнезда.
Полинарий на Зеленоцветна платантера залепен в долната си част чрез лепливия си диск към върха на пипета[2]
Разположение на двата полинария на Зеленоцветна платантера в цвета ѝ. Обърнете внимание на жълтите им дискове насочени един срещу друг
Но как се случва опрашването при тази орхидея?
Когато нощна пеперуда от подходящия вид усети аромат от цвят на Зеленоцветна платантера намира по миризмата растението и разгъвайки дългия си хобот го пъхва в шпората на цвета, опитвайки се да достигне нектара. Колкото по навътре вкарва хобота си в шпората, толкова повече пеперудата приближава главата си към цвета, докато в един момент допира с големите си очи лепливите дискове на полинариите, при което последните залепват за очите на пеперудата. Когато пеперудата изсмуче нектара, който може да достигне в шпората, отлита, при което залепналите за очите ѝ два полинария (или само единия) се отделят от цвета и биват отнасяни от пеперудата. Когато пеперуда със залепнали върху очите полинарии посети друг цвят, поленът от полинария полепва по близалцето и така се извършва кръстосаното опрашване[3].
Цвят на Зеленоцветна платантера, на който полинариите са вече отнесени от пеперуди и са останали само празните покафенели прашникови гнезда (сравнете с горната снимка).
Полинарий на Зеленоцветна платантера залепнал за главата на нощна пеперуда - в случая от вида Plusia festucae[4].
Тъй като с изключение на очите, останалата част от главите на нощните пеперуди са покрити с лесно откъсващи се люспички, единственото подходящо място за надеждно закрепване на полинариите са именно очите на пеперудата. Това и обяснява раздалеченото разположение на лепливите дискове на полинариите – за да могат да попаднат срещу очите на пеперудата, които са разположени отстрани на главите им.
Гори, храсталаци и поляни[5].
Установен е в цялата страна, от 0 до 1200 метра надморска височина[6].
Евро-сибирски вид[7].
Макар и без да е с едри и ярки цветове Зеленоцветната платантера, като и повечето орхидеи, има своята специфична красота, а пък с оглед начина на опрашване на цветовете определено е вид, който "не е за изпускане" от любителите на диворастящите растения и в частност на диворастящите орхидеи[8].
Високопланинските растения в България
Растенията подредени по окраската на цвета
[1] Стоянов Н., Б. Стефанов & Б. Китанов. 1966. Флора на България. Наука и изкуство. София.
[2] Снимка на Roy Sexton взета от неговата статия Roy Sexton. 2014. The Moth Pollinators of Greater Butterfly Orchids Platanthera chlorantha in Central Scotland - JOURNAL of the HARDY ORCHID SOCIETY Vol. 11 No. 1 (71) January 2014.
[3] Roy Sexton. 2014. The Moth Pollinators of Greater Butterfly Orchids Platanthera chlorantha in Central Scotland - JOURNAL of the HARDY ORCHID SOCIETY Vol. 11 No. 1 (71) January 2014.
[4] Снимка на Roy Sexton взета от неговата статия Roy Sexton. 2014. The Moth Pollinators of Greater Butterfly Orchids Platanthera chlorantha in Central Scotland - JOURNAL of the HARDY ORCHID SOCIETY Vol. 11 No. 1 (71) January 2014.
[5] Стоянов Н., Б. Стефанов & Б. Китанов. 1966. Флора на България. Наука и изкуство. София.
[6] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Конспект на висшата флора на България, 4-то преработено и допълнено издание, Българска фондация "Биоразнообразие", София.
[7] Борис Асьов, Антоанета Петрова, Димитър Димитров, Росен Василев. 2012. Пос. източник.
[8] К. Методиев.